Пътуваме по най-краткия път между София и Бургас, 365 км, и все още не е натоварен път до морето, в сравнение с магистралите “Тракия” и “Хемус”. Приближаваме подбалканското поле, Златишко-Пирдопското, на височина 680 м надморско равнище. 

От Клисура започва Розовата долина. Розата вирее само в някои области у нас, като се почне от Клисура, Розино, Карлово, Казанлък, Калофер и стига някъде до Сливен. 

Тъкмо това място е направило България известно в целия свят - Розовата долина

Но не е само това. В днешно време се е прочуло като Долината на тракийските царе. Главното в разкритите там гробници е по-старо и по-ценно от тези в Микена, откритие на Хенрих Шлиман. В подбалканските полета, освен розата, направила областта известна, се отглеждат зърнени култури, пшеница, овошки - ябълки, праскови и грозде. 

Исторически розата е засята по тези земи около Казанлък някъде към 17-и век, като в началото е била само за украса на богатите турци.

Българите били първите, които й дали едно практическо значение, като принципът бил много прост - дестилация, по същия начин, както се вари ракията. Розов цвят и вода 3 към 1, дестилат в големи казани, които се подгряват. В казана има една серпантина, която охлажда течността. Розовото масло като по-тежко пада долу, събира се с черпак в една купичка. Водата се отвежда, използва се за розова вода и за други цели. Ако един френски парфюм има аромат повече от 48 часа, то значи, че е с българско розово масло, то е не само като аромат, но и есенция. 

Маслодайната роза вирее и на други места, където условията са подходящи, като в Иран, на някои места в Средна Азия, в Южна Франция, Южна Германия, Южна Англия, Калифорния. Но българското розово масло има най-високо качество и за България това е един стратегически продукт. Той има стойността на златото, защото един кг от него се получава от 3-3,5 тона розови цветове. Един мускал, въведената арабска мерна единица - 1 г, се получава от 3 хиляди грама розови листенца. Толкова много материал е необходим да се извлече розовото масло. 

Освен в козметиката, която е невъзможна без него за хубавите парфюми, в медицината се използва при кожни заболявания, инхалации за бронхити и възпаления на горните дихателни пътища, коремни болести. И не на последно място, в хранително-вкусовата промишленост - правят се желета, конфитюри, ликьори и гюловата ракия, която срещаме по магазините в Копривщица. Тук ни разказват интересен факт. По време на Втората световна война Германия е била сред най-добре развитите в индустриално отношение страни, особено в химическата промишленост. 

Немците давали премия на фермерите, на нашите стопани, за унищожаване на розовите насаждения, защото конкурирали изкуствените есенции на Германия

И така половината от розовите насаждения в България по време на войната били унищожени. После постепенно започват отново да се възстановяват. Правят се опити за засаждане на маслодайна роза и на други места, като се тръгне от Розовата долина по посока към Тракия. Маслодайната роза не е красива, въпреки че се смята за царицата на цветята. Тя прилича по-скоро на една голяма шипка, но ароматът и качествата й са уникални. За нея се полагат специални грижи.

Многогодишно растение, то се обработва като всички останали, копае се, наторява се, пръска се, но не и самите цветове. Празници на розопроизводството се правят от 1903 г., много скоро след Освобождението. Но спират след Девети септември, както и всички други всенародни празници, тъй като се смятали за буржоазна отживелица. Някъде към 60-те години Празникът на розата е приет за всенароден и той продължава да се чества. 

При едно посещение на Тодор Живков в Розовата долина решават да му направят атракция. Качват го в хубава шарена каручка и тя потегля. Обаче магарето, което я тегли, не харесало Първия и я обръща. Естествено, на следващата година празникът бива отменен.

През 1969 г., вече наново възстановен, той става и международен с участие на много чужденци, предимно японци. А те идват толкова много по време на празника, че другите чужденци се питат: ние в България ли сме или в Япония. Японците пък въвеждат модата - започват да слагат на краката пластмасови дълги калцуни, за да не изкалят автобуса, след като са били в розовите полета. 

Пустите му японци, с тяхната чистота и преклонение към красотата и природата! 

Розоберът е трудоемка работа, сезонна. За ароматните цветове условията са много специфични, качеството на българската маслодайна роза се дължи на особения състав на почвата, температурата - тя трябва да е не повече и по-малко от 20 градуса, с влажност до 60 процента. Тези условия се спазват за бране в края на май и началото на юни. А в първата неделя на юни се правят всенародните розови тържества. С избора на Мис Роза в Казанлък започва голямо шествие с карнавал, демонстрация, панаир на родните занаяти, изложби, концерти. Културно-исторически и много доходоносен празник, тъй като от тогава започва беритбата на маслодайната роза, направила така, че България да се споменава наравно с розата в цял свят. Дори някои чужденци да не са я посетили, свързват по асоциация нашата страна с розата и с най-хубавия сувенир, който отнасят оттук за спомен - розовите продукти. 

Поглед назад във времето

Арабският учен Авицена още през Х век успял да извлече екстракт от цветчетата на розите и да създаде силно ароматна смес. Кръстоносците пренесли в Европа познанията за парфюмите. Стремежът към хубави аромати довел до нови открития. През ХII век германската монахиня Хилдегард дестилирала лавандула, а през 1370 г. се появила прочутата унгарска вода - парфюм, създаден за кралица Елизабет Унгарска. Приносът на град Кьолн за началото на фармацевтичното производство бил през 1711 г., когато била създадена известната тоалетна вода, каквато добавял във ваната си Наполеон. Както и интересният “Флорис 1” - него пръв си поръчал руският княз Орлов. Но най-голям успех парфюмът пожънал през миналия век по времето на Евита Перон.

Добрата новина

Съветът на ЕС прие позицията на България в защита на производителите на етеричномаслени култури, съобщи пресслужбата на земеделското министерство. Поздравявам министър-председателя академик Николай Денков, който с аргументите на световноизвестен учен химик успя да докаже на неразбиращите, но правещи регламенти в Европейската комисия, че липсват всякакви научни доказателства за дамгосване на натуралните етерични масла и определянето им като вредни смеси. Пред европейските лидери българският премиер е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката. И министърът на земеделието Кирил Вътев се ангажира много плътно с проблема, ангажира вниманието на редица страни, особено пряко засегнатите, с тезата на академик Денков и за радост, успяха!

Това постижение е едно от не многото, което ме изпълва с гордост, че когато компетентни хора, и то от реалната наука и практика, а не от виртуалната и политическа сфера, станат управленци, резултати има. И от това всички ние имаме голяма полза - и производители, и потребители, и науката ни, и земеделието ни, а също и туризмът.

Дора НИКОЛОВА