Бежанците и мигрантите да бъдат включени в Националната здравна стратегия до 2030 г. Това е една от препоръките, направени в доклад от Съвместната мисия за оценка на нуждите на българската здравна система в контекста на кризата в Украйна, съобщи БТА.

Докладът е представен от Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването, съобщиха от офиса на СЗО в България. 

Преди украинската криза броят на мигрантите в България е бил 180 000 души, а в последната година през страната са преминали над 800 000 украински бежанци, като 146 000 от тях са получили статут на временна защита, а около 51 000 души са останали в страната, посочва д-р Канокпорн Каоджароен, завеждащ отдел „Подкрепа за страните, здраве и миграция“ в Главната квартира на СЗО в Женева.

Останалите в България украински граждани са предимно жени, деца и възрастни хора, които имат нужда от регулярно предоставяне на здравни услуги. За разлика от тях, мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка, които са основно мъже от 18 до 25-годишна възраст, са в добро здраве, допълва д-р Каоджароен.

60-г украинска бежанка ще ражда всеки момент у нас, иска да й пращаме пари! СНИМКИ

В България по-голямата част мигрантите и бежанците са от Афганистан, Мароко и Украйна, където системата за опазване на общественото здраве е разрушена заради военни действия, и обхватът с ваксини срещу дифтерия, полиомиелит и морбили е нисък, посочва д-р Радосвета Филипова, експерт в Дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ в Министерството на здравеопазването.

По думите ѝ на влизащите в страната мигранти се предлага доброволно изследване за туберкулоза, ХИВ и малария, а децата, за които няма данни за проведени имунизации, се обхващат с ваксини, съгласно българския имунизационен календар. Тази дейност се извършва от регионалните здравни инспекции по места, като настанените от Държавната агенция за бежанците се ваксинират на място от екипи, допълва д-р Филипова. По думите ѝ по този начин не са допуснати случаи на дифтерия, каквито е имало в центрове за мигранти в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария. 

От юни 2022 г. всеки украински гражданин, имащ статут на временна закрила, може да започне работа в България, припомня заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

По думите ѝ Министерството на труда и социалната политика има ресурс да субсидира заетост за три месеца при български работодател и интеграционна добавка от 365 лева, но от възможните 9000 души, от тази помощ се възползват 3000 души. Сега се увеличава от три на шест месеца подпомагането на работодатели, които наемат украински граждани. Организирани са и курсове по български език, но към тях няма интерес, добави Ефремова. 

В края на март приключват програмите за подпомагане на бежанците с лекарства за домашно лечение и медицински изделия и още не е ясно как ще продължи това подпомагане, казва д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Българския Червен кръст. По думите ѝ 70 на сто от бежанците са хронично болни и за тях е проблем това, че 30 процента от лекарствата им не се покриват от Здравната каса, както и че над 40 процента от лечението в България се доплаща.

 

На снимката: Шефът на СЗО Тедрос Адан Гебреесус

 

Сред украинските бежанци 14 на сто са медици и имат желание да работят в България, но техните професионални права не са признати, казва Седа Гузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България. По думите ѝ този човешки ресурс трябва да се използва час по-скоро и може да се почерпи опит от Чехия, където украинските лекари работят съвместно с чешки лекари и постепенно навлизат, като преодоляват езиковата бариера.

СЗО отпусна 10 милиона евро за украинските бежанци и призова донорите си да осигурят 80 милиона за страните, приемащи бежанци, припомни Хедър Паповиц, директор на „Управление инциденти“ към СЗО.

Идеята на доклада е да предостави пътна карта за подобряване на здравните услуги не само на бежанците и мигрантите, но и на българските граждани, каза представителят на офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски. По думите му докладът е преминал всички нива на съгласуване.

България реагира своевременно, като бяха направени изменения в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, с които се осигури равноправен достъп до медицински грижи на търсещите закрила украински граждани, каза заместник-министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

По този начин на лицата с временна закрила е дадено правото да ползват здравноосигурителната система на България при равни условия с българските граждани, включително и да получават лекарствените продукти, които се заплащат с публични средства. Настоящият доклад набелязва и стъпките, с които да се надградят вече постигнатите от България положителни резултати, допълва Ивкова.

Съгласно нормативната уредба в България държавата заплаща за три месеца здравните вноски на бежанците с временна закрила, но след това трябва да се помогне и на онези бежанци, които не са в състояние да плащат сами здравните вноски, се препоръчва още в документа.

Необходимо е и да се ускори процесът по записване и отписване към личен лекар, както и по преодоляване на езиковата бариера между лекари и пациенти. Нужна е и достъпна информация за здравните услуги, както и цялостно изграждане на единната информационна система в здравеопазването. Особено важно е изпълнението на профилактичните и ваксинационните програми, с които обхващането на бежанците и мигрантите е все още на ниско ниво.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук