Законът за местните данъци и такси, който възлага реда за определяне на такса битови отпадъци, нарушава правата на гражданите, се казва в писмо от Българската стопанска камара (БСК) до Омбудсмана на България Гиньо Ганев.
ЗМДТ създава условия за нееднакво третиране на граждани и юридически лица и не са в съответствие с конституционните принципи за равенство и справедливост. Установеният в законовите и подзаконови нормативни актове ред за определяне размера на такса „битови отпадъци” е не само несправедлив и нарушаващ правата на гражданите, но и противоконституционен.
Текстът който дава възможност общинските съвети да определят основа, върху която допълнително да определят размера на такса “битови отпадъци”, противоречи на изменения през 2007 г. чл. 141 ал. 4 от Конституцията, съгласно който “общинският съвет определя размера на местните такси по ред, определен със закон.”
Чл. 67 ал.2 от ЗМДТ не е съобразен с новата редакция на чл. 141 ал.4 от Конституцията, тъй като не съдържа изчерпателна регламентация на реда за определяне на таксите а делегира права на общинските съвети да определят реда – възможност, каквато вече не се съдържа в КРБ.
Известно е, че общинските съвети приемат като „основа” за определяне на таксата данъчната оценка на имотите, без да обосновават в какво се състои невъзможността за определяне на количеството отпадъци. Това не само противоречи на чл. 67 от ЗМТД, но по съдържание трансформира таксата във втори данък върху недвижимите имоти, какъвто е предвиден в чл.1 ал. 1 т.1 от същия закон. Нито един общински съвет не използва и законовата възможност за определяне на таксата в левове на ползвател. Единната практика на общинските съвети при определяне на този вид цена на услуга наподобява картелно споразумение за цени, което е забранено от българското и европейско антимонополно законодателство.
Приетата за основа данъчната оценка на имотите създава условия за съществени деформации при определяне размера на такса “битови отпадъци”.
Тя не е обвързана с разходите по предоставяне на услугата, съобразно изискването на чл. 7 от ЗМДТ. Не се отчита броят на живеещите в едно жилище, като сериозен индикатор за количеството генерирани битови отпадъци, за разлика от данъчната оценка. При определяне и събиране на таксата е без значение обстоятелството дали имотът е застроен, дали е налице фактическото му ползване и, съответно – има ли генерирани битови отпадъци, свързани с имота. Наблюдават се и големи разлики в размера на такса “битови отпадъци”, които плащат предприятия, осъществяващи дейност в един и същи сектор на икономиката.
В неравноправно положение са поставени гражданите и бизнесът. Ежегодно общинските съвети определят различни по размер промили върху данъчната оценка на имотите за граждани и предприятия, като по този начин смесват понятията “битови” и „производствени отпадъци”. Така например, Столичен общински съвет реши да определи за настоящата година размер на таксата за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на териториите 12‰ върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятията и 1.6‰ върху данъчната оценка на имотите на гражданите. Аналогични са решенията и на останалите общински съвети в страната, въпреки че основание за диференциация на таксите според ползвателя на услугата не се съдържа в закона.
При този начин на определяне на такса “битови отпадъци” не се прилага принципът на европейското екологично право “замърсителят плаща”. Гражданите и бизнесът са натоварени с прекомерно високи такси, без да получават адекватна по качество услуга. Липсата на прозрачност и отчетност при определяне на такса “смет” създават условия за неясни правила при осъществяване на дейностите по управление на отпадъците, се казва още в писмото.
От БСК молят Омбудсмана да сезира Конституционния съд за установяване противоконституционността на чл. 67 ал.2 от ЗМДТ./БЛИЦ
