В работна група към Министерството на правосъдието от няколко месеца се обсъждат предложения за промени на Семейния кодекс, които касаят и отпадането на тайната на осиновяването и прословутия член 105 от СК. Именно срещу този текст възроптаха редица хора, които се борят с бюрократичните пречки по пътя към намирането на своите биологични близки.
„Този член възпрепятства хиляди осиновени да научат за корените си. Представители на различни организации в тази група, са внесли своите предложения за промяна на СК, но някои от тях будят сериозно притеснение“, категорични са засегнати от казуса с тайната на осиновяване, които се свързаха с БЛИЦ, за да изразят своите виждания по въпроса. И обясняват, че едно от внесените в работната група предложения принадлежи на Българската асоциация на осиновени и осиновители (БАОО), което е публикувано и в сайта им.
„Зачитайки се в него, попадаме на изключително спорни идеи, но и такива, които будят пълно недоумение!“, коментират те. По думите им, като най-фрапиращо сред редовете на предложението се откроява срока на консултиране на страните от триадата (осиновен – осиновител – биологичен родител), преди даването на достъп до информация: „Това консултиране се извършва от акредитирани организации най-малко 6 месеца преди получаване на разрешението за достъп до информация.“, гласи текста на предложението.
„Защо цели 6 месеца осиновеният, например, трябва да се среща със специалисти на акредитираните организации преди да получи достъп до информация за биологичните си корени? Все пак тук се визират осиновени, които са вече пълнолетни хора. Да, всеки от тях носи болката от т. нар. „първична рана“, породена от изоставянето за осиновяване, но все пак това са нормални хора като всички нас. Те също, както всички останали граждани на Република България, искат да имат право да познават корените си. А това право е гарантирано и от Конвенцията на ООН за правата на детето“, категорични са източниците на БЛИЦ, които се борят тази точка да отпадне.
Те разкриват, че практиката в другите европейски страни показва, че осиновените преминават само през една информационна среща. На нея те получават информация за процедурата по разкриване на биологичния произход и различни насоки от специалистите в тази чувствителна материя. Едно от най-ценните напътствия към търсещия корените си, е как да продължат нататък, ако желаят среща с биологичните си родители – процес, който бива подпомаган от медиатор, за да се улесни максимално възможността за осъществяване на тази среща.
„Това е европейският опит, но не и това, което се предлага да стане част от българското законодателство по въпроса“, считат запознатите с казуса. И добавят, че много осиновени, запознали се с предложението на БАОО, се опасяват, че с така заложения задължителен поне 6-месечен срок на консултиране не цели подпомагане на осиновения в неговото търсене, а по-скоро нещо друго. „Това за нас е просто начин да се гарантира на акредитираните организации, сред които сигурно ще се окажат и много неправителствени организации, че ще имат работа за години напред и съпътстващото финансиране. Дали отново още една благородна идея, каквато отдавна закъснялото отпадане на тайната на осиновяването, ще се превърне в поредната далавера? За жалост имаме такива съмнения…“, категорични са източниците са засегнатите от казуса.
Те добавят, че ако това се допусне, би означавало, че държавата нехае за осиновените и техните права. „Всичко отново ще е на гърба на осиновените. А сякаш те не са се сблъсквали с достатъчно стени и разочарования през всичките тези години в една напълно естествена човешка потребност – да познаваш корените си!“, смятат още източните на БЛИЦ, които също се борят с бюрократичните пречки, за да могат да открият биологичните си близки.
Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
