Комедийната фурия Татяна Лолова се пробва в нов жанр - стендъп комедия. Тя е абсолютната любимка на няколко поколения българи. Винаги е готова да бъде съвършено искрена - без излишна суета, просто водопад от усмивки и енергия. Тя е жена с много лица - актриса, майка, съпруга, баба, свекърва, приятел, муза. Актрисата реши да се пробва в модерния жанр, след като получи покани за гастроли в Америка и Канада.
Татяна Лолова представи своята стендъп комедия в Българския културен институт във Виена на 21 февруари, след което гостува в Грац. През април актрисата ще е на турне в Германия по покана на Арт театър.

Нейният спектакъл “Дневниците на Лолова” по биографичната й книга “Дневници и делници” преди месец имаше премиера в Лондон. Тя бе аплодирана от 300 българи, а след представлението Лолова над час раздаваше автографи. 
На сцената Лолова разказва за детството си, младежките години, семейството и любовта на живота си - Славето.

В мултимедийния спектакъл влизат кадри от последните години на Славето и Татяна, снимки от личния им семеен албум. Мултимедията е създадена от журналиста Георги Тошев, който е и автор на сценария. 

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. 

Татяна боготвори баща си и казва, че той е най-топлият човек, когото познава. Актрисата израства с многобройните истории, които баща й й разказва по цели нощи, и с книгите, с които той я запознавал още от дете. 



За съжаление, родителите на Татяна си отиват твърде рано и актрисата остава сама с брат си.

Още от малко дете тя е убедена, че трябва да стане артистка

Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и много други забележителни актьори.

Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но всички забелязват комедийния й талант. Самата тя казва, че още от съвсем малка в нея се бори драматичният ген с “онова смешно нещо”, което именно я прави една от най-добрите български комедиантки. 

През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, заедно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков.

Актрисата споделя, че била изключително опърничава и своенравна жена.

Лолова се изявява във фарса и буфонадата, гротеската и сатирата. Играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните й образи в киното са на Елица Карадушиева в “Бон шанс, инспекторе”, Управителката в “Топло” и Леда в “Опасен чар”. Голямата актриса е и носител на многобройни награди и държавни отличия. Сред тях са: “Аскеер”, “Любимец 13”, “Златен Перперикон”, “Златна бленда” и “Златна липа”.

Награждавана е с редица държавни отличия - Заслужил артист (1972), Народен артист (1986), Орден “Кирил и Методий” - III степен (1963), две награди на Съюза на артистите в България за женска роля, “Аскеер за женска роля”, III награда за актьорско майсторство на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977), Наградата за женска роля за ролята на Ангелина във филма “Авантюра” на фестивала “Златната ракла” (1992), Орден “Стара планина”.

“Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем. 

Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост

Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото.

Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.



Актьорът трябва да твори, а не да говори и не да разпространява “мисли” и “идеи”. Ние не сме добри съдници на своите дела.

Искам хората да забравят Татяна Лолова ли съм, стара ли съм, млада ли съм, как съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, театър ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...”

(Из “1/2 ЖИВОТ”, Татяна Лолова, изд. Релакса, Варна, 1999, с. 227-228.)

В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост. Но като си помисля, аз съм човек с късмет и не би трябвало да се оплаквам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че така са ме орисалиили че съм накарала орисниците така да ме орисат, защото изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. 

Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре. Това е хубаво, защото е стимул да се върви напред...
Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки отделен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази любов, с което троши всички бариери, поставяни от времена, пространства, предразсъдъци, рутина и подобните им.

Татяна Лолова има два брака. Факт, който не е много известен на широката публика. За първи път стъпва пред олтара с хидроинженера Евелин Монев. И двамата луди глави, правят си сватбено пътешествие до морето. И то на мотор “Вятка”, пише etarget.bg. След известно време махат брачните окови и се развеждат, като изтъкват пред съда несходство на характерите. Разводът минава без излишен шум. Разделят се като приятели. 

Вторият съпруг на актрисата е Светослав Светославов. Славе бе неотлъчно до нея от 1963-та. Запознават се в Сатиричния театър, където той е реквизитор. Съпругът на актрисата почина внезапно преди повече от година на 85-годишна възраст, а двамата бяха семейство в продължение на цели 56 години.

До последно двамата излизаха хванати за ръка, досущ като прясно влюбени ученици. Татяна Лолова се грижеше за него в последните му мигове живот. А смъртта му я съкруши. 

Все пак към живота я върна сцената. 

Татяна, пожелаваме ти крепко здраве, вдъхновение, много радостни мигове и творческо дълголетие!