Татяна Пандурска е театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент. Завършила е френската гимназия и НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Била е режисьор-постановчик в Кюстендилския театър “Крум Кюлявков” и в БНТ. От 2005 г. е независим продуцент.

Автор е на над 50 филма от различни жанрове, сред които документалните “Константин Величков - европеецът”, “Строителите на българското книжовно дружество”, “Вярвам в гения на българския народ - проф. Иван Шишманов” и др. 

Последният й филм - “Непобеденият генерал”, е посветен на генерал Владимир Вазов, който стана повод за това интервю пред читателите на в. “Над 55”.

- Таня, на 14 декември беше премиерата на документалния филм за генерал Владимир Вазов, чийто сценарист, режисьор и продуцент сте. Предполагам, че един от поводите да го направите точно сега е 150-годишнината от неговото раждане. 
- Вазовият род е уникален в нашата история. Винаги съм се възхищавала как е било възможно в онези стари времена една майка - Съба Вазова, рано загубила съпруга си Минчо Вазов, сама да отгледа и възпита в най-съкровените български ценности 8 деца! И да бъде началото на изграждането им като личности. Както знаем, всички братя и сестри са безспорни родолюбци и патриоти, с принос в различни области за развитието на младата ни държава. И както казва Кирил Добрев, поет и семеен приятел: “Те винаги се подпомагаха едни други”. А племенницата Вера Вазова добавя: “Такива са Вазови. Солидни като дъбове, мълчаливи, но здраво се държат един за друг. Всички важни решения се вземаха на семеен съвет - кое дете какво ще запише да учи, каква позиция ще заемат Вазови по наболял политически въпрос...”.
Прочетох дневника на Владимир Вазов - “Животописни бележки”, а после и спомените на Съба Вазова. И филмът бавно изплува... После имаше близо 2 години за търсене в архивите на материали, проучване, консултации, за да започнем работата по сценария, после кандидатстване в ИА НФЦ...

- Любопитно е каква информация открихте в дневника на Владимир Вазов?
- Владимир Вазов в своя дневник описва реалистично живота си, анализира епохата в началото на 20 век и участието си във войните, белязали нашата история. В “Животописни бележки” откриваме “образа” на войната - нечовешката, отношението му към войниците, констатации за поведението на част от интелигенцията ни, образа на политическите партии, както и работата му като кмет на София. И завършва с посещението в Лондон, при враговете от фронта - британците. Бях силно впечатлена как един човек, участвал във всички войни в началото на 20 век - Балканска, Междусъюзническа и Първата световна, командир, преминал през кървавото лице на войните, е запазил чистотата си, добротата и човечността, въпреки че обстоятелствата невинаги са били добър късмет за него. И този образ - личността Владимир Вазов, стана основата на сценария на филма.


На наблюдателния пункт при Дойран

- Има два особено вълнуващи момента от биографията на генерала, които всъщност са свързани, и много ми се иска да ги припомним на днешните млади хора. Това е битката при Дойран и поканата му като най-достоен противник да присъства на честването, посветено на победата в Първата световна война в Англия.
- Полковник Владимир Вазов пристига на Дойранския фронт на 3 септември 1915 г. Води битки там почти 3 години. В тази война се използват всички видове оръжие - артилерия, самолети и бомби, газ, а и за първи път танкове. Той не губи нито една от битките, които командва, затова заглавието на филма е “Непобеденият генерал”. Генерал Владимир Вазов има смелостта да се противопоставя на нашия съюзник - германските офицери, по въпроси за качествата на българската армия. Винаги е на първа линия - обикаля, нощува на открито, непрекъснато е сред войниците и офицерите. Ходи пеша или на кон, а фронтът е дълъг 100 км! Изгражда го така, че да не бъде превзет цели 3 години. Последната битка през септември 1918 г. е много тежка. Нашата армия понася малки загуби, англичаните над 100 000 убити, благодарение на изградената от него система за отбрана. И битката е спечелена. Генерал Владимир Вазов командва целия фронт и произнася фразата “Трябва да победим или да умрем!” - доказателство за неговото родолюбие и чист патриотизъм. Но заради пробива при Добро поле нашата армия се оттегля от Дойранския фронт. Историците смятат, че заради тази победа сме в сегашната си територия, иначе щяхме да сме по-малка държава... 

- А вторият момент?
- През 1936 г. той е поканен от някогашните си противници на фронта на конгрес на Британския легион. Тук бих искала да цитирам текста от дневника на генерал Вазов: “Когато доближихме до влака, бе строена една почетна група от “Британския легион” с 29 знамена и отделно други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената. Генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: “Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!”.
На 1 юни в град Бъкстън, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, председателят майор Годли каза: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!”.
И за да завърша - неговата стратегия и тактика на Дойран се изучава в почти всички военни академии по света.

- Мислите ли, че днес има българи, достойни за подобна саможертва, пред която дори противникът сваля знамената?
- Трудно ми е да отговоря, защото времената много са се променили, а и аз като личност съм оптимистично настроена. Има, но тяхната победа, за съжаление, е извоювана без подкрепа на общности, на институции или на държавата... Печелят самотно за себе си в тежки битки и при невъобразима конкуренция някъде по света, а после победата справедливо е лична. В България научаваме от някоя новина в медиите... Това в международен план, а у нас също има много благородни и саможертвени хора.

- Във вашите документални филми включвате игрални моменти. На кого поверихте ролята на генерал Вазов?
- Смятам, че съвременният зрител е гледал много кино и вече му е по-интересно, когато в историческата документалистика, наред с архивните материали, са намесени и актьори. С тяхното присъствие и преживяване на събитията филмите стават по-емоционални и убедителни. Затова след дълъг кастинг се спрях на актьора Николай Николов, който освен голямата прилика с Владимир Вазов, успя да създаде образа на героя ни много убедително и майсторски. 
А малко преди снимките реших, че след като разказваме за представител на Вазовия род, а и за да има приемственост във филмите ми, специално заснехме една сцена. Той се връща в отпуск от фронта и отива да види брат си Иван Вазов, който е издал нова книга. В ролята на патриарха на българската литература отново е актьорът Любомир Петкашев, както и в предишния ми филм. 

- Нека споменем и останалите участници в екипа.
- Съсценаристи сме заедно с проф. Александър Грозев и Борянка Димитрова, оператор е Николай Илиев, който беше едно много експресивно и творческо “око” на филма. Музикалното оформление е на Вяра Еврова, с която работя за втори път - млад, талантлив музикант. Сценографията и костюмите са на Ивета Кочева, която работи и във френското кино, постпродукция - Благой Димитров, а плакатът е на Ненко Атанасов. Искам специално да отбележа участието на проф. Веселин Янчев - наш исторически консултант, с когото работихме в политическите и военни детайли във филма. 

- Виждате ли в днешните популярни лица хора, които са в състояние да бранят българщината със същата родолюбива страст като тази на ген. Вазов и проф. Шишманов?
- Да, познавам много такива хора, които са горди българи и работят честно, с патриотичен устрем в държавата ни. Но като че ли сме задушени от управляващата ни система и хора, чиито приоритети са други. 

- Ако трябва да направите филм за съвременна личност, кого бихте избрали?
- Имам идеи, но нека да ги разказвам на по-късен етап. Знаем колко са тъжни опустелите ни села. Знаем колко българи се пръснаха по света. Темата за “изгубените хора” ме вълнува силно. И в този процес културата ни има много важна и сериозна мисия - да ги събира, обединява и най-важното - родените и растящи българчета в странство да запазят своя род и език, както е казал Паисий. 

- Как успявате да финансирате прекрасните си проекти за значимите фигури на нашата духовност в дни като днешните?
- Известно е, че документалните филми у нас трудно се подкрепят от спонсори и дори министерства. Очаквам някой ден да има държавна политика по този въпрос, а не както досега - бялата лястовица НФЦ самотно да реализира българско документално кино. Филмът за генерал Вазов е подкрепен от ИА НФЦ, копродуценти са НВИМ, ВМЗ - Сопот, фирма “Оргконсулт” ЕТ, община Сопот. Екипът ни благодари и на всички, които повярваха в това народополезно дело! 

- И накрая, нека ви помоля за едно пожелание към читателите на “Над 55”!
- Желая на всички ваши читатели да са здрави и вдъхновени, да се радват на живота и да го живеят с книга, филм, театрално представление или в читалищата! Животът е по-богат от нас, нека го живеем с радост и мисли един за друг!

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/