Геомагнитната обсерватория в град Панагюрище е единствената по рода си у нас. В нея, чрез първокласна апаратура, се извършват различни изследвания, сред които и измерването на големината и посоката на магнитното поле. Тези данни са важни, тъй като благодарение на тях се издават предупреждения за бушуващи магнитни бури, предава Нова нюз.

Доц. Петя Трифонова разказва, че 2024-та година е започнала сравнително спокойно. Досега е имало няколко магнитни бури, които са продължили кратко време и които не са достигнали кой екстремни стойности, допълва тя.

Тя пояснява, че се очаква в скоро време това да се промени, защото все повече се приближаваме към максимума на 11-годишния слънчев цикъл, когато се смята, че и слънцето да бъде по-активно, а следователно ще имаме доста повече регистрирани бури на Земята. „Слънчевият максимум на този 25-ти слънчев цикъл, който е в момента ще бъде между 2025 и 2026 година”, казва Трифонова.

Най-чувствителни към подобен тип явления са възрастните, както и хората с хронични заболявания. Тя посочва, че най-често споделяните симптоми са главоболие, неконтролирано повишаване на кръвното налягане, което не се повлиява от обичайната терапия, безсъние и др.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

Магнитните бури оказват своето влияние и върху технологиите. Доц. Трифонова посочва, че системите, които са най-уязвими от магнитни бури са две – едната е електроразпределителната система, а другата е комуникационната система.

„Когато се формират тези силни токове в йоносферата възможността да се индуцират допълнителни напрежения както в дългите кабели, така и в различните възли на електропреносната мрежа като големи трафопостове или разпределителни части, вероятността там да се случи проблем е много по-голяма”, обяснява тя.

„Когато имаме формиране на ток в атмосферата и йоносферата – там се наблюдава уплътняване и съответно промяна на бързината на изпращане и на получаване на сигнала. Получава се изкривяване на GPS услугите, получава се разпадане на комуникацията”, разказва още Трифонова.

Геофизиците съветват големите технологични компании да имат предвид очакваните изменения в магнитното поле и да разполагат с резервни системи, които да бъдат използвани при нужда.

„Смятам, че техниката и технологията са напреднали дотолкова, че защитни системи на тези критични инфраструктури да могат да се инсталират. Въпросът е, че няма как да мине без някакви поражения и увреждания.

Последната  много силна магнитна буря е през 2003-та година – тогава пораженията, които са установени са наистина по сателитите – над 10 сателита са получили увреждания – в слънчевите панели, захранващи, управлението на сателитите в комуникацията със Земята.

Има данни и в Южна Африка и на север в Русия за проблеми с железопътния транспорт, защото там генерираните токове също са причинили сработване на защити, падане на бушони и прекъсване на захранването”, разказва Трифонова.

Данните, които се изчисляват както в обсерваторията, така и на терен, извън нея, имат и други приложения. Трифонова казва, че данните, които нашата обсерватория регистрира, отиват в реално време в световната мрежа от магнитни данни, която се казва „Интермагнет”. „Освен това всяка година ние изпращаме нашите данни, които отговарят на определени критерии, процедури и проверки, ги изпращаме в Световния център за данни в Единбург”, допълва тя.

Геофизикът Методи Методиев казва, че имат и дългогодишно партньорство с военно-географската служба, на която помагат за изработката на картите им. „Освен това тези магнитни измервания се използват при археологически разкопки - такива неинвазивни методи за определяне на какво има под земята. Също така с военните, с МО имаме задачи като определянето на деклинацията на площадката за калибриране на самолетни компаси в Граф Игнатиево във връзка с приемането на новия изтребител на ВВС. Деклинацията е разликата между географския север и магнитния север”, разказва Методиев.

Учените от обсерваторията ни разказват, че мястото, на което тя е построена преди повече от 80 години далеч не е избрано случайно.

„Изискванията  са много високи към особеностите на мястото, където да бъде построена тази обсерватория.

Тя трябва да е отдалечена от населени места, да няма наблизо железопътни линии, големи натоварени шосета, големи заводи, трябва да има ниски подпочвени води, сравнително постоянни температурни условия. Това място е отговаряло най-добре на тези условия и е решено, че тук ще бъде мястото, на което ще бъдат построени тези съоръжения”, казва доц. Трифонова.

Все по-силните темпове, с които се развива урбанизацията обаче поставят на изпитание работата на обсерваторията. Методиев споделя, че разрастването на града е предизвикателство, тъй като то довежда до внасяне на големи смущения в данните. 

Той посочва, че случайните данни често пъти не могат да се отделят от основните и затова промяната и приближаването на града към обсерваторията е един много сериозен и застрашаващ изобщо на обсерваторията проблем.

„Единственото, което можем да направим е да си следим качеството на данните и в момента, в който това качество спадне под изискуемия минимум вече оттам-нататък се правят постъпки за преместването или просто се примиряваме, че това е положението и  продължаваме напред”, допълва още той.

Какво точно ще се случи напред – никой не е в състояние да предвиди. Геофизиците, работещи тук се надяват властите да гарантират запазването на единствената у нас подобна обсерватория.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук