Пролетните празници са съпътствани от обредни практики - за Лазаровден, за Цветница, за Великден, Гергьовден, Еньовден и пр. Дали обаче те помагат на хората да се справят с трудностите в живота в наше време? Е, ако човек е вярващ, помага запалването на свещичка върху хляба. 

Аз още на Цветница си отнасям върба у дома и я пазя през цялата година, до иконата. На другата година я хвърлям в реката. Това са неща, които съм чувала от бабите, които съм срещала из страната. Прекадявам си у дома на големи празници, особено на Великден. Тогава изричам мои думи като благословия и благопожелание за здраве и добро на мен и семейството ми. 

Размяната на яйца след Великден до 40 дни е традиционна обредна практика, да се почерпят хората с козунаци, заедно да се порадват на вкуса и благостта. Някога са се поздравявали до 40 дни след Великден вместо с добър ден - с Христос воскресе, с отговор - Воистина воскресе. 

Днес донякъде се спазват забраните по време на пости

Това е личен избор. Вече никой не спазва обаче поръките кога не трябва да переш или да плетеш. Едва ли в съвременния живот може да се спазват такива неща. Важното е, че българинът продължава да празнува своите православни празници. 

Има един обичай в Пиринския край след Великден. На Светла сряда правят ладуване, ладово хоро, в чест на езическата богиня на любовта и брака Лада, макар някои славянолози да отричат, че има такава богиня. Там момичетата играят Кральо-Портальо. Под свод с кърпа всяка мома минава поотделно и й пеят за какъв ерген ще се омъжи: “Ой, Ладо, Ладо, момиче младо, босо зайче на партинка (значи ще е беден), с гривнец под възглаве (богаташ ще бъде).

На различни места гадаят за брак на Гергьовден, Еньова буля по Еньовден, другаде по Василовден и др. Но като че най-много обредни практики са се запазили и все още се правят по места за Великден. Например в понеделника след празничната неделя е Софин ден. Тогава пак се боядисват червени яйца, но те се носят на гробищата, предназначени са за мъртвите. 

След Великден се вярва, че Бог и свети Петър пускат душите на праведните починали и те слизат на земята

Прибират ги на 40-ия ден след празника, това е Спасовден, винаги в четвъртък, връщат се в райската градина. 

Баби разказват как отиват до селския кладенец и поглеждат в него, водата е връзката с отвъдния свят - по нея идват душите и по нея си отиват. Гледат във водата и виждат облика на този, който си е отишъл най-скоро. 

На Спасовден, за да изпратят мъртвите, хората берат листа от липа, отиват в църквата на литургия, коленичат върху тях и се молят. После отиват на гробищата, полагат листата на гробовете на близките си, за да правят сянка на мъртвите в отвъдния свят. 

А пък Гергьовден е овчарският, чобански празник. Започва пролетната оран, сеитбата, колят се агнета. 

Агнето-жертва трябва да е бяло, мъжко, да е изкъпано, с венче на вратлето, с горяща свещичка на дясното рогче

Пазят му кръвта да изтече в една тава, изливат я в река да върви всичко като по вода, или в мравуняк, да се плодят агнетата, да се множат родът и стоката. Кокалчетата се пазят, особено това от предното дясно краче. Всички вярват, че с него могат да баят срещу уроки, затова се съхраняват от бабите. Много е интересна тази стара народна поетика в народния ни епос. 

След Гергьовден идва празникът на Константин и Елена. Помага някаква сила, с която хората влизат да танцуват по въглените. Бабите в Странджанския край винаги са опитвали да предават това умение на снахите си - с иконата в ръка. 

Със силната си вяра изпадат в транс и влизат в огъня, няма рани, няма изгаряне

Каквото и да е оцеляло от миналото до днес, хората са се старали сами да си помагат в беди и неволи. Нямали са лекари, специалисти, лаборатории, вярвали са, че има сила, която им помага. И са се молели с обреди и наричания на нея. Само трябва да я призоват с вяра, че ще им помага. 

В Странджанския край навсякъде вярват в Змей Горянина. Според поверието момичета, които са били лазарки, никога не може да ги залюби змей. Тези, които са пропуснали Лазаруването, могат да бъдат похитени от змея, а преживеят ли любовта му, наричат момата Змейчева. Тя започвала сама да си говори и да се държи странно. С това си обяснявали защо в селото се раждат албиноси например. Било от любовта на змея.

Змеят бил и добър, и лош. Той пази селището от градушка, но става лош, когато залюбва мома, или момък, ако е змеица. И в народния епос има Змеева сватба. Един дядо от Странджа твърдял, че змеят живее там, горе над селото. Вървели етнолози, той ги водил километри нагоре към върха и видели един античен каменен долмен, запазен до наши дни. 

Там, в стария мегалит, била къщата на змея,  казва дядото 

На Велики четвъртък край Дунава всички от близките села отиват на реката точно в полунощ. Наричат го на влашки Жое маре, всеки носи кратунка, в нея има свещи на кръст, запалени в четирите краища. Пускат ги във водата, от всичките запалени свещици се получава светеща река.

Езически обичай, оцелял от далечно минало, но красив и с почит към починалите. Свещите осветяват пътя на мъртвите по реката, по която идват и се връщат обратно след 40 дни. Всяка жена носи цъфнал бъз, отиват на гробищата, запалват огън от него, така посрещат мъртвите. Правят си помана, погребение приживе. По поречието на Дунава хората са много вярващи, живеят в богата смесица от езически и християнски обичаи. 

В народния календар са вярвали, че има и рискови дни за хората. Една от най-страшните седмици е Петдесетница, Русалската неделя, когато по земята ходят страшни демонични женски персонажи - русалийките. Те, като жълти пеперуди-вредители, прииждали отвъд Дунава и идвали по нашите земи. Биват добри и лоши, обичат цяла вечер да танцуват боси, по бели ризи, а който мине по тяхното играло, там, където са играли, заболява от русалска самодивска болест.

Обикновено в народната медицина това са парализи, схващане на крак, ръка, още оглушаване, ослепяване. Затова русалийките разболяват, но чудото е, че те и лекуват. Водят се заболелите на росенова поляна през Русалската неделя. И винаги болният мъж се води от жена, а болната жена от здрав мъж, от човек от другия пол. Поставят глинена купа с вода до главата на болния, преспиват там, а на сутринта се гадае по съдържанието в купата. Ако в нея има тревичка или мравка, болният ще оздравее, ако е камъче или пръст, на лошо отива. Оттам нататък жената или мъжът с болния, които го водят, стават побратим или посестрима и се уважават и почитат като роднини. 

Другият начин на лечение се прави от Русалийските мъжки дружини в Северна България - калушари, русалийци, мъже, които са постили, спазвали са полово въздържание, облечени са в бели ризи с червени колани. С главатар, който носи знаме, на което са пришити всякакви билки, лековити треви. Болният ляга и тези калушари започват танц в кръг около него. Музикантите правят все по-бързо темпото, имат шпори на обувките, с които дрънчат. Носят гърне с вода, размахват геги. 

Когато стане кулминацията, главатарят счупва гърнето с гегата, болният трябва да се уплаши и русалийките да излязат от болния

Целият обред има символно значение. Наистина е много красиво! Този народен обичай е невероятен! Танците са много бързи, динамични. Русалийките идват и пускат страхотна сила на житата, ако прелитат над нивата - плодородна ще бъде. С русалийките обясняват и идващите болести. Народът трябва да си ги обясни по някакъв начин, при липсата на лекари и учени. Тези вярвания, легенди, митове, предания тръгват отнякъде. 

Преди време в сутрешното предаване на една телевизия дойде господин, който се обяви за внук на змей. Дядо му наистина бил змей, защото бил роден от майка змеица. Тя поканила в своята къща избраника си, почерпила го с чаша червено вино и родила неговия дядо, който бил най-смелият човек в селото. Казвал се Змеят Добриян, бил страшно смел човек, бранел хората от турците и бил с две сърца - едно отдясно и едно отляво. 

Има и друго обяснение на болестта, която причинява змеят - да помага на хората, като влива в тях чудодейна сила. Много красив поетичен фолклор. Ако човек вярва, той не може без тези нереални представи, това е личностна нагласа. 

Идва Великден, Великият ден за човечеството. Хубаво е да вярваме в нашия Спасител и в Неговото Възкресение. Хората пълнят църквите по православните ни празници - Цветница, Великден, Гергьовден, на Петдесетница. Има вярващи, които почитат Бога с ритуали и обреди. Все още.

Дора НИКОЛОВА