Кметът на София Васил Терзиев публикува във Фейсбук пост във връзка с Деня на почит към жертвите на комунизма. Ето какво написа той:
"Преди време децата ми ми зададоха въпрос, който кара всеки възрастен да се замисли:
как трябва да мислим за връзката между миналото, настоящето и бъдещето?
Не знам дали им дадох точния отговор. Но им споделих това, в което вярвам.
Най-важно е настоящето — защото имаме само него. В него правим изборите си и решаваме как да живеем.
За да има смисъл днешният ден обаче, трябва да имаме посока — нещо, към което съзнателно да се стремим.
А миналото? Миналото е източник на уроци. То ни показва какво се е объркало и какви грешки не бива да повтаряме. Но само ако имаме смелостта да го погледнем честно.
Днес почитаме жертвите на комунистическия режим в България.
Почитаме хората, чиито живот и достойнство бяха отнети заради убежденията им, заради вярата им и свободния им дух.
Историята на този ден ни напомня какво се случва, когато човешкото достойнство бъде пренебрегнато.
Когато смелите, мислещите и различните са мачкани.
Това не бива да се повтаря. Никога.
Затова днес не просто свеждаме глава.
Днес правим избор и заявяваме ясна позиция:
Свободата е висша ценност.
Демокрацията изисква кураж — всеки ден.
Човечността трябва да води решенията ни, дори когато е трудно.
Това дължим на миналото.
И това дължим на децата си.
Най-вече — на бъдещето."
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се отбелязва в България на 1 февруари всяка година като знак на уважение към паметта на жертвите на престъпленията на комунистическия режим в страната в периода 1944 – 1989 година.
На този ден през 1945 година така нареченият Народен съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу народни представители, членове на правителствата и други политици, издатели на централни вестници и публицисти, както и висши военни.
Общо издадените от Народния съд за периода на съществуването му смъртни присъди са 2730, но броят на жертвите след 1944 година е значително по-голям. Само убитите българи, много от тях без съд и присъда, възлизат по най-консервативни оценки на над 6000 души, но с отчитане на водещите се безследно изчезнали числото на убитите реално може да надхвърля 26 хиляди.
Денят е отбелязан за първи път през 2011 година, като предложението за учредяването му – по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов – датира от 90-те години на ХХ век.
