Събитието на десетилетието, дори на столетието. Така председателят на Фондация “П.К. Яворов” Тодор Иванов нарича разчитането, откупката и издаването на двадесетте документа, някои с подписа на големия поет. Те датират от октомври 1912 г., по време на Балканската война, когато Яворов е бил кмет на Неврокоп.
- Господин Иванов, разкажете как тези изключително ценни находки стигнаха до вашата фондация.

- Христо Павлов от София, колекционер второ поколение на ордени и медали, помолил доцент Милкана Бошнакова през пролетта на миналата година да установи дали са оригинални четири писма, няколко разписки и три стихотворения, подписани от Яворов. Тя работила десет дни върху тези документи, взела под внимание мастилото, хартията, почерка, направила своята експертна оценка и на 23 април миналата година потвърждава, че това са ръкописи и са на Яворов.

- Вие как научихте за тях?

- Госпожа Бошнакова е член на нашата фондация и още същия ден ми се обади. Дойдох в София, запознахме се с господин Павлов и той веднага даде съгласието си тези неща да бъдат издадени. Доцент Бошнакова в следващите тридесет дни разчете текстовете. Беше много развълнувана да види тези реликви 100 години след смъртта на поета. Досега се смяташе, че след век всичко, свързано с него, е открито и вече няма какво повече да търсим. Именно в това е сензацията. Ще добавя, че доцент Бошнакова не взе нито лев за своята работа. Направи го безвъзмездно. 

Ново откритите документи

- Документите вече могат да се видят отпечатани в книга.

- Да, това стана на 9 януари. Издателство “Персей” и Пламен Тотев извършиха това благородно дело. Книгата се казва “Непознатият Яворов”. В нея са отпечатани всички оригинали, които намерихме. Голяма заслуга за това има и доцент Бошнакова, като експерт изследовател и познавач на темата Яворов и Македония, както и заместник-председателят на нашата фондация Георги Зъбчев, който помогна с финансирането. Книгата ще представим официално на 13 януари, рожденият ден на поета, когато в двора на къщата му в Чирпан ще се запали огънят и ще се открият Яворовите литературни дни. (Интервюто е взето преди събитието).

- Как документите са попаднали в колекционера?

- Той твърди, че ги намерил хвърлени около някакви варели. На 23 април при срещата ни стана ясно, че ги продава и иска 30 000 лева. При разговора стигнахме до 27 000. Започнахме да търсим тази сума, която никак не е малка. Междувременно господин Павлов се обажда няколко пъти и каза, че има интерес към тези оригинали от страна на македонски бизнесмени и ако ние се бавим и не можем да се справим с тази сума, може да помисли да ги продаде на друг.

Като комита в чета на ВМРО

- Кой ви даде парите?

- През месец октомври 2019 г. в Чирпан дойде президентът Георги Първанов. В залата на музея на Яворов той ме попита: Какво най-често питат посетителите? Отговорих му, че въпросите са свързани с приятелството му с Гоце Делчев и с отношението му към Македония. Тогава му казах и за тези документи, които са минали експертиза в Националната библиотека и се продават. Той отвърна: 
“Аз направо настръхвам, като слушам това. Ще се опитам да помогна”. Няколко дни по-късно президентът се обади и ни каза да се обърнем към фондацията на господин Петър Манджуков. И наистина, той ни дари парите и на трети януари, девет месеца след срещата ми с колекционера, оригиналите станаха собственост на Фондация “П.К. Яворов”. Предстои реставрация, защото те са захабени, стари и по тях има петна. Тепърва ще решаваме какво ще правим с ценните находки, но най-вероятно ще ги подарим на музея на Яворов в Чирпан.

- Какво пише в писмата?

- Едното е до неговия голям приятел, масон Тодор Александров, от октомври 1912 година. В него липсва сърдечността от другите му писма. Няма го обръщението братко... Поетът е студен и делови. Защо? Защото ВМРО, българската държава, князът, църквата по това време са започнали да налагат християнската вяра на мохамеданите - мюсюлмани от Родопския край. 200 000 човека за кратко време са били прекръстени и Яворов нарича това кръстилията. Той е против това насилие. Още повече че още на следващата година, по време на войната, тези хора отново са си върнали старата вяра, което говори, че той е бил пророк, бил е прав. В същото писмо Крачолов критикува приятеля си и за това, че дейци на ВМРО са проявявали твърдост и апетит към имотите на арменците в онзи край. Той пише, че страда за това, че неговите приятели арменци са потърпевши.

- Колко са писмата?

- Четири, освен това до воеводата Тодор Александров има до Христо Чернопеев, до Тодор Тодоров и Таньо Николов.

​​​​​​​
С другаря си по борба Тодор Александров​​​​​​​

- Разкажете за трите стихотворения.

- Те са уникално откритие. В последните години специалистите по темата Яворов смятаха, че той е спрял да пише поезия след смъртта на Мина през 1910-а. Оказва се обаче, че тези стихове, които открихме, са писани след това. Едното се казва “Незнайний войн” - заглавието е на Милкана Бошнакова. “Ножът” има интересна история. То връща към едно сражение от 1907 г. на връх до Прилеп. Там двеста български четници са били обкръжени от трихилядна турска войска. 67 са убити, някои се самоубиват, за да не паднат живи в ръцете на врага. Но всички се бият толкова храбро, че турският военачалник забранил на своите войници да се гаврят с труповете им. Той казал: Те се биха като герои. Не ги докосвайте. 

Таню войвода пише на Яворов и му напомня за обещанието да съчини стихотворение за подвига на тези българи. И пет години след това сражение, по време на Балканската война, когато за седмица е кмет на Неврокоп, той намира време и изпълнява своето обещание, като в стихове възхвалява подвига на нашите четници от 1907 г. 
Има още едно стихотворение, “Брат за брата”, за безсмислието на войната, за жертвите, които се дават, за страданията, които тя причинява... Много е общочовешко и красиво. Въобще тази новооткрита поезия на Яворов носи белега на неговия гений и по нищо не отстъпва на останалото му творчество, което добре познаваме.

- Сред реликвите има и късче от знаме. Каква е пък неговата история?

- Когато влязъл с четата си в Неврокоп, Яворов нарязал със сабята си турското знаме, което било закачено на конака. Един къс от него подарил на четника Григор Белокапов. То имало печати и кратко посвещение и било поставено в рамка. Това става през октомври 1912 г. Сега този къс е при нас. Колекционерът много ценеше реликвата и искаше да си я запази, но в крайна сметка реши да ни я даде.

- Изненадан ли сте, че след толкова години отново се намериха светини на Яворов? 

- Донякъде да, защото е минал цял век. Отишли са си цели поколения и да видиш тези неща е страхотно. Когато Милкана Бошнакова чете стихотворението за незнайните герои, се разплака. Защото то е много вълнуващо. Всъщност не бях изненадан толкова, колкото радостен. Радостно изненадан. 

Исак ГОЗЕС
/вестник "Над 55"/