По времето, когато Георги Ведроденски учи във факултета по журналистика, поезията на Иван Радоев е подложена на жестока критика. Громят я заради наличните в нея цветя, любов и никаква партийност. Студентите решават да противодействат по своему, като започват да пародират всички глупости, които тогавашната конюнктура налага. Появява се стенвестник "Трън", който се чете по стените на Софийския университет. В един от първите броеве дебютира поетът Трендафил Акациев.
Успехът е невероятен. Но кой е той. Зад това име стоят повече от триста души. Името му първи произнася Ведроденски, той го и рисува, като използва за прототип колегата Марко Недялков. Днес биха нарекли Трендафил Акациев дисидент, но тогава тази дума не е известна. Тогава той е просто един свободен, млад и много талантлив поет. Според един от авторите - покойният вече сливналия Земфир Попов. Дори Тодор Живков е чувал някои от стиховете на поета, съобщава “Стандарт”.
Клетва
Кълна се в двете ти очи,
в едната ти сълза,
моя мила и желана:
Превърнеш ли се в коза,
аз пръч ще стана!
Когато Живков се смеел, всички се смеели. Иначе мълчели. Само ген. Гръбчев се заинтересувал: Абе, кой е този Трендафил Акациев?
Днес Ведроденски с удоволствие рецитира Трендафил Акациев, но тъжно констатира: От тогавашната редколегия - десет души, останахме само двама.
Трендафил Акациев
Общество
Общество, холан,
общество,
приемам те по същество.
Но не забравяй, общество,
че аз съм също същество.
Гръмоотвод
Мъже, жени, народ,
настава нов живот!
Ще строим гръмоотвод!
На леля ми
Леля ми е реститутка.
Има на пазара будка.
Цанила един комшия
да продава там туршия,
корнишон, пипер
и целина...
Реститутката й лелина.
Подлуди ме!
А, бре, моме, от каква
си раса?
Подлуди ме. Твоите
бедра са
с изработка фина,
ненадмината -
сякаш си на
шлайфмашина минати!...
Любов
Аз обичам Сийка.
Тя е харна комсомолка -
с мощна гръдна обиколка.
Вляво цица, вдясно цица.
Сийка си е хубавица. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
