Само седмица след като е свален Тодор Живков, на 16 ноември 1989 година конспираторите спретват нов пленум на ЦК на БКП. В доклада на пресния нов генерален секретар на БКП Петър Младенов „благодарността към Тато вече е пратена на майната си. Напротив. Вместо това, новите светци, започват чистка срещу „живковистите” по най-високите етажи на властта. Но нека пак се върнем малко назад. На 10 ноември 1989 г. около 18 ч. всичко приключва – приета е оставката на Тодор Живков като генерален секретар на партията и като председател на Държавния съвет на НРБ, въпреки че той не е имал никакво намерение да се отказва от втората си служба. И не е подавал молба за това.
Предната вечер, когато е взето историческото решение, Първият да бъде сменен той  се прибира в резиденцията си в Банкя спокоен. Чака го цялата фамилия, на която казва, че приемникът му Петър Младенов е обещал да му осигури  достойни старини с вила, кола, обслужващ персонал и т.н. За  останалите от семейството му пък щял да се погрижи лично.  Обнадеждената Жени представя на следващия ден на  дядо си бъдещия си съпруг Андрей, когото бившият Първи вижда за пръв път и харесва  веднага. 

 В интерес на истината „ШОУ” пази и други свидетелства за сърцераздирателната вечер на 10 ноември 1989 г. в Банкя. 

 Ако е прав Георги Ифандиев, става въпрос за следното:  „Вечерта след пленума по свидетелства на Боян Трайков /бившият шеф на БТА-б.а./  Живков си идва вкъщи, където го чака цялата рода:  Той вижда уплахата в погледите им и ги успокоява: „ Не се страхувайте, бе, недейте да мислите, че съм ви забравил, осигурил съм всеки от вас.”
 
 Според Ифандиев лично бивш зам.-министър на външните работи през 1992 г. му заявил, че пред очите му е минало движението на 1,2 млрд. долара към сметки на Живкови. Фактът, че те откупиха сградата на бившия „Интерпред”, показва, че има нещо вярно в това. 

 Колкото до старта на клана „Луканов” Ифандиев твърди следното: „ Неговите хора бяха изключително приближени на Москва и получиха другата чат от България. Значи, от 1985 г. Луканов е шеф на Валутната комисия към ЦК на БКП. Един шофьор от Първо главно ми е разправял, че това, което се изнася по въпроса, в общи линии е вярно. В един момент Луканов като „резидент” на въпросните дружества е „забравил”, че тече процес по отделянето им от търговските представителства на България, т.е. шефовете им „забравят” да се отчитат пред нашия търговски аташе в съответната страна. При това на посещения и проверки са им ходили следните лица: Георги Пирински на всеки 3 месеца, Огнян Дойнов – на всеки 6 месеца, и Андрей Луканов – всяка година...Луканов създаде СДС – стопроцентова креатура на БСП. Оставяме другото настрана  и говорим за икономика. Първата работа на Филип Димитров беше да унищожи външнотърговското министерство и архивите му, в които изчезнаха документите за агента на КГБ, свръхпълничкият министър Христо Христов, който стана главен играч в търговията с петрол...”



 Ифандиев хвърля светлина и по друг въпрос, съдбовен за съдбата на хилядите труженици на „Кремиковци” „Няма как фамилия Живкови да не е най-богатата! Защо? Защото 35 години  да управляваш като монарх и да не се гарантираш!? Абсурд! Трябва да си безмозъчен, а  Живков не беше такъв. Съпругът на Жени Живкова е известен като Андрей Руснака, полубългарин, който е едва ли не едноличен собственик на вноса на всякакви железа от Русия и Украйна, заради което загина „Кремиковци”. Комбинатът просто му пречеше, конкуренция, всичкото желязо, което влиза в строителството на България, трябваше да минава през фирмите на Андрей Руснака...”

 Истината на самата Евгения Живкова пред „ШОУ” е различна:  „Как се запознахме със съпруга ми Андрей? Как се стигна до брак? Любов, харесване, съвпадение на характери или нещо друго...Любов! С Андрей се запознахме през 1986 г. на един купон вкъщи. След това станахме гаджета и през 1990 г. сключихме брак по любов.”
 Е, това го казва самата Евгения Живкова пред „ШОУ” и няма причина да не й вярваме. Няма как още през 1986 г. бъдещият й съпруг още тогава да е носил в раницата си жезъла на бъдещия  крал на желязото в България. Може би Георги Ифандиев греши? А може би не? 

 А може би най-човешките свидетелства, за които няма документи, са и най-автентичните? Само едно от тях, това на априори предубедения срещу бившия Първи – топследовател от Националната следствена служба Свилен Личев пред „ШОУ”, е достатъчно: „ Аз за себе си кръстих Живков „Диктатора”, никога не съм го споменавал пред друг, освен ....в тесен приятелски кръг, но не искам да се злоупотребява с това. Арестувахме Тодор Живков на 18 януари 1990 г. Процесът стартира на 25 февруари 1991 г. Но на ареста, след като го изхвърлиха от новата му резиденция в Банкя, го бутнаха  в една периферна вила в „Бояна”. Той си бе приготвил всичко в дипломатически куфарчета, от тия по 15 лв. парчето. Отиваме, той си подредил всичко. Чака да го приберат и постоянно се безпокоеше, ама тия момчета що се бавят. Знаете ли какво имаше в куфарчетата? Тоалетни принадлежности, някакви тефтерчета, в които си водил записки, химикалки, часовници – единият подарък от Брежнев за 60-годишния му юбилей, имаше и швейцарски. А очилата му бяха 40 диоптъра – цели телескопи. Имаше и чисто нови ризи и вратовръзки. Невероятно, но факт - имаше и...незакърпени чорапи, легендарното му одеяло така и не видях. Към този момент Живков нямаше никаква лична собственост освен родната си къща в Правец. Та така, човекът чака повече от месец да го приберат и накрая пита, що се бавихте толкова, бе момчета?” 

 Свилен Личев оборва и друга митология. Тази за дългия престой на Живков на „Развигор”. Няма такова нещо. Живков е помирисал арест за не повече от 24 часа, най-много 48, твърди следователят и продължава, вече непредубеден, с уникални спомени: „ Престоят на бившия Първи беше засекретен на 18-ия етаж на Военна болница. За него знаеха само двама-трима доктори, а беше отцепено почти половината отделение. Невероятното е, че след „ареста” му  във Военна болница в Живков се влюбиха всички около него – охраната, т.е. цивилните момчета на ген. Джендов, последният шеф на УБО и първият трансформирал го в НСО, медицинският персонал, състоящ се от лекар и медицинска сестра, които се сменяха на всеки 24 часа. В отцепения район на 18-ия етаж на ВМИ Живков разполагаше със спалня, хол, трапезария, баня с тоалетна плюс специална стая за....разпити. 
 В нея Тато беседваше с „великолепната седморка” елитни прокурори от Главна прокуратура, като всеки водеше разпити по своето си направление – „голямата екскурзия”, незаконното раздаване на апартаменти, „лагерите на смъртта”, отпускането на несъбираемите кредити и помощи на развиващите се страни и комунистическите държави, делото „Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение и т.н.” Пред „ШОУ” Свилен Личев заличава от историята и най-зловещия мит за Тодор Живков – как искал да превърне България в 16-а република на СССР.  Един ден Живков започва да гледа втренчено и изпитателно Личев в очите, вбесява се, подскача целия и го пита от упор:”Ама ти затова ли си дошъл бе? Абе разбери мойто момче, разбери – никога! Никога не съм искал да правя 16-а република на Съветския съюз. Никога! Защо да го правя? Ние с товарищ Брежнев бяхме в такива отношения, че оттук минаваше всичко – нефт, всякакви помощи и т.н. Знаеш ли какво е „Кинтекс”, ти сигурно не знаеш, ти си младо момче. През нас минаваше всичко....реекспорт и всичко това се връщаше с огромна печалба. За какво ми е на мене да сме 16-а република?” 

 Най-потресаващото от спомените на Свилен Личев е, че след време от папките на Дело № 1 липсва, изчезва, т.е. откраднат е основният документ, доказващ твърденията на Живков – радиограма от борда на самолета, с който нашият Първи на връщане от Виетнам, прелитайки над СССР, настоява съветския Първи Горбачов най-после официално да опровергае спекулацията, че България е искала да се превърне в 16-а съветска република. 

 Отговор няма. Няма го и документът, който Свилен Личев е видял с очите си.

 Славей КОСТАДИНОВ