Що е то служебно правителство и каква почва намери то у нас? Изпълнява ли предназначенията си по Конституция? Не са ли много широки правомощията на хората в него, които никой не е избирал? Трябва ли тези правомощия да бъдат ограничени? А дали не трябва институцията „служебно правителство“ да се премахне изобщо?

На тези въпроси пред Труд отговаря Тома Биков, магистър по политология, автор на книгата „Политически кризи и служебни правителства“. Бивш депутат.

- Нека почнем оттам, г-н Биков - кой вкара служебното правителство в Конституцията от 1991 г. и с какви намерения? Има ли подобна институция в други страни и ако има - в кои?
- Въпросът със служебното правителство не е широко обсъждан във Великото народно събрание. Ще припомня, че по това време управлява правителството на Димитър Попов, което е подкрепяно от всички партии в парламента. В него участват представители на БСП, СДС и БЗНС, а ДПС няма нищо против.

През времето на това правителство политическата атмосфера се успокоява, което е в противовес на тежкото политическо напрежение от лятото на 1990 година.

Предполагам, че бащите на българската конституция са очаквали служебните правителства да изпълняват функцията, която изпълнява правителството на Попов. Тази роля изисква правителството да е буфер във времена на политическо напрежение.

Убеден съм, че депутатите от Великото народно събрание са имали добри намерения, но според мен служебните правителства са повече проблем за преодоляването на политическите кризи, отколкото тяхно решение.

Тази институция предвижда в момент на политическа криза една република с парламентарно управление да се трансформира изведнъж в абсолютна президентска република, без парламент и без никакви конституционни защитни механизми срещу злоупотребата с тази абсолютна власт. Не казвам това заради настоящото служебно правителство, а по принцип.

Моята магистърска теза по този въпрос беше защитена през лятото на 2016 година, когато Румен Радев още служеше в армията, а книгата ми излезе през 2019 година, когато никой не очакваше тежката политическа криза, в която се намираме в момента.

Иначе служебни правителства има в малко страни, но техните правомощия са далеч по-ограничени от правомощията на нашето служебно правителство. Например, в Гърция може да има служебно правителство само ако два пъти в една и съща година има парламентарни избори.

В такъв случай служебен премиер автоматично става председателят на Върховния съд, който и да е той, а изборите се провеждат точно един месец след назначаването на служебния кабинет. Тук ще припомня, че спечелилата изборите в Гърция партия получава бонус от 50 депутати, което почти винаги води до съставяне на правителство.

В Турция също има предвидена такава процедура, но там има десет процентова бариера за влизане в парламента, което не допуска много възможности за фрагментиране на политическия живот. Резултатът е, че в Гърция и Турция за последните около 50 години е имало служебно правителство по един път.

- Служебното правителство е от хора, които никой не е избирал, а има почти всички права като редовно правителство. Основната му задача обаче е да подготви честни и демократични избори, но като че ли това често отива на по-заден план. В каква посока могат да бъдат ограничени правомощията на служебните кабинети? Например безогледната чистка, с която започват дейността си?
- Според мен е добре да се стесни възможността за назначаване на служебно правителство. Не може при всяко предсрочно разпускане на парламента цялата власт да отива в ръцете на президента, който и да е той.

Защо в Гърция могат да направят избори точно един месец след разпускането на парламента, а на нас са ни необходими два месеца?

Защо при редовни избори в подготовката им участва действащото редовно правителство, което управлява до избора на ново, а предсрочните се организират от служебно? Това са въпроси, на които българската конституция не дава отговор.

Колкото до подготовката на изборите, те така или иначе са най-вече отговорност на ЦИК. И със служебно и с редовно правителство, ЦИК е тази, която провежда изборите. Иначе служебното правителство има всички правомощия, които има и редовното с изключение на това да сключва международни договори и да приема бюджет. Тези две неща са в правомощията на парламента.

Преди два месеца обаче имахме ситуация, в която служебното правителство предложи на парламента да приеме актуализация на бюджета, защото се оказахме в ситуация, в която служебният кабинет функционира с действащ парламент.

Резултатът е, че днес никой не носи отговорност за актуализацията на бюджета. Дори финансовият министър Асен Василев, който подготви актуализацията, напусна поста си веднага след нея и сега е в предизборна кампания. Когато от трибуната на 46-ото Народно събрание го попитах кой ще носи отговорност за тази актуализация, той ми отговори - парламентът.

Само че сега този парламент вече го няма, така както Асен Василев го няма в служебния кабинет. Затова, ако се чудите кой носи отговорност за това, че в актуализацията на бюджета няма мерки срещу ценовата криза, ще ви отговоря - никой. И този отговор повдига сериозен политически и конституционен въпрос.

- За мен лично най-доброто служебно правителство е това на Стефан Софиянски през февруари-май 1997 г. - свали курса на долара, подаде молба за членство в НАТО. Като автор на книгата „Политически кризи и служебни правителства“ с какво бихте отличили това правителство и кои други са свършили нещо положително за държавата?
- Молбата за членството в НАТО е много интересен казус, защото това е международна дейност, на която служебният кабинет по конституция няма право.

До известна степен това е нарушение на конституцията, но понеже по това време България е в революционна ситуация, този факт се приема за нормалност. Моето мнение е, че този акт на служебния кабинет на Софиянски е изцяло позитивен, но той отваря въпроса за пропуските в българската конституция.

Ако тя беше спазена напълно, то членството ни в НАТО щеше да се забави, а оттам и членството ни в ЕС вероятно щеше да остане под въпрос. Иначе аз съм съгласен, че правителството на Софиянски беше най-успешното служебно правителство, защото успя да овладее тежката политическа криза, да нормализира икономиката и дори да започне пазарните реформи.

Освен това, то подготви и бюджета за 1997 година, какъвто 37-ото Народно събрание не успя да прием. За мен има две изключително важни фигури в тази ситуация - на президента Петър Стоянов и на вицепремиера Александър Божков.

Първият успя лично да изтласка страната от ръба на гражданската война и да предреши нейния цивилизационен избор, а вторият започна и проведе пазарните реформи, които направиха България сравнително нормална страна. Успехът на това служебно правителство обаче се дължи не на конституцията, а на силните политически фигури, които го структурираха.


- Повече политически или повече експертни са българските служебни правителства? Не е ли тайната цел на президента, който ги е назначил, те да направят така, че неговата партия да спечели парламентарните избори? Почти винаги е ставало така.
- Има и политически има и експертни (аз ги наричам неполитически). Логично е в ситуация на политическа криза, служебните правителства, доминирани от политици, да се справят по-добре.

Такива са правителствата на Стефан Софиянски, Георги Близнашки и Огнян Герджиков. И след трите правителства, в страната се установява ситуация на стабилност. Неполитически са правителствата на Ренета Инджова и Марин Райков, след които конфронтацията се изостря още повече.

Не твърдя, че те имат вина за това, но неполитическите хора не са в състояние да усетят политическите тенденции и да ги овладеят.

Само по себе си, в динамични времена това е сериозен проблем. Правителството на Стефан Янев е най-слабото служебно правителство, защото изобщо няма за цел да реши политическата криза. То управлява вече шест месеца и участва активно в изострянето на политическите отношения. Това го прави част от проблема, а не част от решението.

Личното ми мнение е, че самият премиер е заложник на някои от своите министри и най-вече на Румен Радев. Като неполитически човек, той не е в състояние да излезе от този капан и рискува да се окаже в ситуация, в която ще носи отговорност за решения, които са били взимани от други.

Това също е конституционен пропуск - днес, по конституция, Стефан Янев не може да уволни нито един свой министър. Това може да направи само президентът. В същото време обаче, Стефан Янев носи отговорност за работата на своето правителство.

- На кой от президентите, които са имали служебни правителства, те не са си надвишавали правомощията?
 - На Близнашки, на Райков и на Герджиков. Интересен е казусът с Близнашки. Това правителство беше назначено в разгара на банковата криза с КТБ.

Оставайки в рамките на своите правомощия, то практически не взимаше никакви решения свързани с тази сериозна криза. Тук не е виновно самото правителство в персонален план, а конституцията, която обвързва назначаването на служебното правителство с разпускането на парламента.

Затова правителството на Близнашки беше с вързани ръце по отношение на кризата с КТБ и единственото, което правеше беше да изчака сформирането на 43-ото Народно събрание, което да вземе своите решения и да излъчи редовен кабинет. Ако нашата конституция действаше като гръцката, нямаше да загубим няколко месеца в невъзможност да се взимат решения.

И ето до какъв парадокс стигаме - правителството на Софиянски взима едно от най-важните си и позитивни решения да кандидатстваме за член на НАТО в нарушение на конституцията, а правителството на Близнашки не може да предприеме нищо по отношение на банковата криза, защото спазва конституцията. Това означава, че в нашата конституция има сериозен проблем и той се изостря в тежки моменти, каквито са политическите кризи.

- С разпускането на парламента и назначаването на служебно правителство президентът получава еднолично цялата власт в държавата. Не е ли редно все пак под някаква форма да има парламентарен контрол върху това правителство?
- За да има парламентарен контрол, трябва да има парламент. Българската конституция не предвижда това, макар че в последното Народно събрание се случи така, че върху служебния кабинет беше осъществяван парламентарен контрол, защото не беше избрано редовно правителство.

- Служебното правителство дава много власт на президента, който има ограничени правомощия в парламентарната република. Как смятате, статутът на служебното правителство ли трябва да се преосмисли или направо да бъде закрита тази институция при промяна на Конституцията? Засега никой май не повдига тези въпроси. Но трите служебни правителства на Радев дават ли достатъчно основания да се започнат дебати по тези въпроси?
- Безконтролната власт е винаги проблемна. Още повече, когато това е в синхрон с конституцията. Рисковете от безконтролно управление могат да се избегнат, като се скъси драстично срокът за провеждане на избори от два месеца на един месец и се намалят възможностите за назначаване на служебно правителство.

За да бъда още по-конкретен ще кажа, че е по-добре изобщо да няма институция служебно правителство, отколкото тя да бъде в този си вид. Това обаче изисква Велико народно събрание.

И за да избегна упрека, че говоря конюнктурно заради сегашната политическа ситуация, ще повторя още веднъж, че тази моя теза е от 2016 година и може да бъде намерена в архива на катедрата по политология на Софийския университет.


Тома Биков е роден през 1980 година в Бургас. Магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в различни печатни и електронни издания. Основател и член е на Управителния съвет на “Института за дясна политика”.

Съветник в Министерски съвет в периода 2014 - 2017 година. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание с листата на ГЕРБ.

Депутат е и в краткосрочните 45-то и 46-то. През 2009 година издава книгата “Досието на Доган”, през 2014 година - “Другата история на България - 157 модерни апокрифа”, а през 2019 година - “Политически кризи и служебни правителства”. През 2021 година от печат излиза и книгата му “Българските революции”.