Няма човек, който да не обожава песните и гласа й. В дългогодишната си практика не познавам по-естествена и непревзета звезда от Тони Димитрова. Сигурно затова има толкова много приятели, както самата тя нарича феновете си в страницата си във фейсбук. С нея сме имали много разговори, които винаги ме зареждат чисто човешки. А песните й просто обичам. И ги слушам с удоволствие не само през лятото.
Както за всички известни хора, и около нея непрекъснато се въртят какви ли не клюки. А тя простичко казва: “Живея скромно, такава съм и в любовта. Като я има - има, като я няма - няма. Не бия камбаната нито в единия, нито в другия случай”. Хубавото е, че и без “камбана” тя е щастлива с човека до себе си, напук на всички клюки. И съм сигурна, че усеща вкуса на всяка “Глътка живот”, както се казва една от новите й песни.

- Тони, винаги си до болка искрена, това не ти ли пречи повече, отколкото да ти помага?
- Единственото, което твърдя за себе си, е, че съм точна в отношенията си. Що се отнася до искреността - ако не мога да си я позволя, значи съм много зле, а определено не съм. (Смее се.) Това, че не се крия зад лицемерието, примиреността и страха, наистина ми помага.

- Ти си толкова “народен” човек, скъсяваш дистанцията на мига. Какво ти казват хората, когато те спрат на улицата?
- О, постоянно ме спират и ми казват, че ме обичат, и аз отговарям със същото. Някои дори се просълзяват. Трогват ме тези срещи и ми въздействат, говорят ми много. Разбира се, не съм се самозабравила. В интерес на истината, съм се наслушала на хубави думички от хората. Не мога да не бъда удовлетворена от това. Цял живот съм била благодарна за доброто, за доброто отношение на хората към мен. Благодарна съм и на Господ, че ми сбъдва мечтите, дори тези, които не съм имала.


С любимата щерка

- По-различно ли те гледат мъжете днес, отколкото преди?
- Когато пея, гледам очите на хората и често в мъжките очи виждам и уважение, и усмивка, и благодарност. По улиците ме заглеждат, защото някои ме разпознават, поздравяват ме. Изобщо не мога да се оплача от липса на добро отношение. 

- Мислиш ли, че за любовта може да има граница във възрастта?
- Любовта не зависи нито от възрастта, нито от килограмите, нито от професията. Любовта зависи само от... любовта. 

- Като се обърнеш назад във времето, можеш ли да кажеш колко истински любови си имала?
- Една плато­нична и няколко големи любови. Имала съм и малки, ама тях не ги броя. (Смее се.)

- Според теб коя е най-красивата възраст на жената?
- Всяка, ако полага грижи за себе си и не се занемарява.

Кажи ми помъдря ли с годините, или си си все същата лудетина?
- Знаеш ли, като че ли никога не съм била лудетина. Е, понякога отпушвам клапите и се хвърлям нанякъде, към някого, но... А ако не съм помъдряла, язък за пропиляното време!

-Промени ли се с нещо вкусът ти към живота?
- Сякаш от това, че професията ми е шумна, напоследък гледам в живота да ми е по-тихо и кротко. Не обичам шумотевици и празни развлечения, а преди бях по-разпиляна и шеметна. 

- Може ли нещо да те изненада още в този живот?
- Непрекъснато се изненадвам и от хубави, и от лоши неща. Разочарованията също са изненади, макар и от гадните. Не съм затънала в безвремие и самодоволство - мисля, че винаги ще съм чувствителна и изненадваща се.

- Би ли могла да погледнеш света от високо?
- Ходя по земята и пея на нормални и обикновени хора, не си играя на тронове и пиедестали. Щом съм част от живота, не мога да гледам от високо на нещата, които се случват в него. Докато ме има, никога няма да съм над нещата. Защото над тях според мен има само въздух и това е оправдание на хора, които или се имат за богове, или не ги е еня за нищо. 

- Научи ли се да цениш себе си?
- Може би малко се научих, макар че това е една много сериозна борба вътре в мен. Радвам се, когато ми се случват добри неща, ценя си труда и хората, които ми отвръщат със същото. 

- Би ли искала да върнеш времето назад, или ти е добре и така?
- Бих - единствено за да поправя някои грешки и да запълня някои празнини. 

- Има ли нещо, което би искала да не ти се е случвало?
- Може би някои стресове и разочарования от измамници, които съм мислила за свестни хора. За жалост, случвало ми се е да ме лъжат, и то хора, които съм харесвала. Ама да му мислят те.

- Коя е обидата, която не успя да простиш?
- Има хора, които са ме обиждали, но някои от тях са толкова дребни, лъжливи и крадливи, че изобщо не ги броя. С тези, с които трябваше да си простим, го направихме. Те са хора, които харесвам и ми е хубаво, че ги има. Не съм имала чак такава фатална обида, която да не простя. 

- А нещо, което би нарекла своя грях?
- Това, че пропуснах много мигове от детството на дъщеря ми, мигове с приятели и нормални почивки, на които вече се каня да отида. (Смее се.)

- Кога не ти се пее?
- Когато съм преуморена, защото пеенето не е само глас, а и чувство. И ако чувствата са изхабени от много пеене, тогава силите ми отслабват и спирам, за да заредя батериите. Никога не съм била занаятчийка. 

- Спомням си една твоя песен “В кръчмата накрай града”. Ако трябва сама да избираш, с кого би седнала на една маса?
- С няколко близки хора винаги го правим, макар че някои от тях не живеят в Бургас. Слава Богу, имам достатъчно приятели, за да напълним една голяма маса. С тях мога да си пия питието. (Смее се.) Но не прекалявам. Много рядко ми се случва да ми тежи главата на другия ден. Просто си имам някаква граница.

- Продължава ли да е валидно, че един си пие, а друг му плаща?
- Да! Това си остана неунищожима българска черта, от лошите! Аз обаче съм от онези, които си пият, но винаги си плащат...


В дует с кмета на Бургас Димитър Николов​​​​​​​

- Ако сега изведнъж спечелиш голяма сума, за какво би я похарчила?
- Ами не знам, сигурно ще почерпя... Оттам нататък ще я мисля, но не заявила публично, че ще ги дам за този или онзи дом. Това като че ли вече е изтъркано и хората не вярват в него. Предпочитам да не говоря такива неща. Знаеш ли, има хора, които като направят нещо добро, спретват от това такъв сеир и толкова фалшив шум, че на човек да му се доповръща. Правила съм добрини много пъти и съм видяла добро. Но пък как са ме лъгали само! (Смее се.)

- Имаш ли основания днес пак да кажеш “живеем юнашки живот сиромашки”?
- Все се надявам да го живеем юнашки, обаче ние, българите, сме големи мрънкала. Само мрънкаме, само се оплакваме, а нищо не правим. Пък животът вече не е толкова сиромашки, като гледам лъскавите коли и кооперациите, и хотелите. Не знам къде е истината всъщност. Майките и бащите ни категорично живеят сиромашки и би било още по-зле, ако не сме ние да им помагаме. Много хора живеят сиромашки, но и много хора живеят дебелашки.

- Кажи ми, вярваш ли в своя ангел-хранител и имала ли си срещи наскоро с него? 
- Разбира се, че вярвам, но скоро не съм имала инциденти и слава Богу! И дано да нямам.

- Накрая нека те попитам, като се обърнеш назад в годините, кое беше повече - хубавото или лошото?
 - Разбира се, че хубавото - как мога да съм недоволна. Имала съм прекрасни мигове, чудесно дете, велики приятели, любови и пиперливи разочарования. Човек трябва да е благодарен, особено ако е с моята професия. Толкова обич минава през мен през годините, че съм признателна на всички, които ми я дават. 

Валентина ИВАНОВА