Няма земетресение в Румъния, нито вчера, нито днес, не знам кой ги пуска такива съобщения. Това е много странно. Това заяви проф. Емил Ботев, шеф на департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, пише "Стандарт".

"Поводът бе последното съобщение за земетресение от 4,8 по Рихтер до град Тутещи в Румъния от вчера, което стреснало жителите на Видин. Дописката е във врачански сайт, цитирана от почти всички големи новинарски агенции у нас. Тя е пусната в 8,38 ч. вчера и говори за земетресение, станало в неуточнен ден в 16,22 ч.", заяви експертът.

"Истината е, че е имало земетресение на 122 км северно от Букурещ, но е от 2,8 по Рихтер, в 17,39 ч. наше време в неделя, на 122 км. северно от румънската столица и не се е усетило в България", разясниха от БАН.

"У нас всичко е спокойно. Всички тези трусове са плитки, в местни сеизмични зони и нямат потенциала да предадат енергията си на други тектонични структури", коментира проф. Емил Ботев. Според него последните залюлявания нямат общо с Вранча, откъдето идват дълбоки трусове, които се усещат надалеч.

Макар трусовете в Италия, Скопие и Измир да са в една географска ширина и с магнитуд около 5, влиянието им е в рамките на 100-200 км. "Те са на дълбочина 2-3 км., това е първото място на разкъсването.

"Тези земетресения са локално по-опасни, енергията се натрупват в скалните маси под почвата. Ако е непосредствено под населеното място може да предизвика необратими деформации на повърхността.

Моментално се разместват основите на сградата и тя рухва ако няма достатъчно шайби и нужното метално укрепване на бетона", разясни проф. Ботев. В същото време тази дълбочина е безопасна за съседните райони, понеже сеизмичните вълни затихват много бързо. Когато е като във Вранча, на голяма дълбочина в земната мантия, там лесно се предават вълните на голямо разстояние и без да затихват.

"В тази смисъл Вранча е много по-опасна за нас, от всички споменати досега трусове - в Италия, Македония, Турция", допълни проф. Ботев.

Особеност на земетресенията у нас е, че енергията за силни трусове се трупа много бавно за разлика от подобни бедствия във Вранча, Гърция и Турция, където придвижването на земните блокове е с много високи скорости.

"Макар всички тези последни трусове да са на една ширина, непосредствена опасност за страната ни няма", уверява проф. Ботев.

Според него не може да се говори за възможност на бързо предаване на напрегнато състояние на средата, която се активизира след съседните на нас трусове. Това може да стане, само ако става въпрос за една и съща разломна зона. Но нас ни делят различни тектонски структури и това е невъзможно, обясняват учените от БАН.

Пернишкото земетресение от 2012 г. не доведе до по-голямо напрежение в София, защото това е друга сеизмична зона. А е само на 20 км. от столицата. Другият пример е италианският град Акуила, където удари голямото земетресение през 2009 г. Сега следващото в същата област - на 40-50 км от същия град преди десетина дни. Това са цели 7 години, в които се е предаде и преразпредели тази енергия. Въпреки това последното земетресение завчера бе в България. В 16,49 ч. на 15 км. под Пирин, на 15 км. западно от Гоце Делчев тресна малък трус с магнитуд 2,5 по Рихтер.