Най-дългите нощи започват от вторник вечерта. Това обяви физикът от БАН Пенчо Маркишки.

Това са най-продължителните за годината, близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София.

"Астрономическата зима ще настъпи на 21 декември, в 17 часа и 59 минути", каза още физикът в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".

Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина.

Слънцестоене
На 21 декември, Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а кулминацията му е най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, добави пред БТА Маркишки.

След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо - едва с по няколко секунди на ден.

"Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март - с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември", припомня физикът.

Разлика
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни. На любителите фотографи Маркишки казва, че могат да снимат Слънцето през цялата година в интервал от няколко дни, но винаги в един и същ момент от деня – примерно точно в 12 ч. на обяд.


Аналема над Витоша, съставена от 36 кадъра, показваща положението на Слънцето през интервали от около 10 дни в 16:00 ч. официално време (съответно в 17:00 ч. в периода на лятното часово време)

"Ако накрая софтуерно съвместим всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже т.нар. аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене по обяд. Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето", обясни физикът.