Покривът на българския блок, дълго време място на внимание само при течове, днес може да се превърне в производител на електроенергия. Все повече етажни собствености разглеждат монтирането на фотоволтаични панели като начин да намалят разходите за ток на всички съседи. Системата произвежда енергия за общите консуматори — асансьор, осветление, помпи и гаражи.
Слънцето представлява вече не само природен ресурс, а средство блокът да произвежда част от необходимата си енергия и да намалява разходите. Все повече етажни собствености разглеждат покрива като инвестиция, а не като постоянен проблем.
Принципът е ясен — върху общата част на сградата се монтират фотоволтаични панели, които генерират електричество. То се използва за асансьора, входното осветление, помпите, гаражите и останалите общи потребители. При по-обширни проекти съществува възможност за използване или продажба на излишната енергия.
Както при повечето решения в българския блок, и тази инициатива се сблъсква с препятствие — между стремежа към по-ниски сметки и действителното осъществление често се намират съседски разногласия, липса на доверие и сложни административни процедури.
Покривът като нов финансов ресурс за блока
Типичен панелен блок с осем етажа и около 50 апартамента разполага с достатъчна покривна площ за монтаж на значителна соларна инсталация. При правилна ориентация към слънцето и без съществено засенчване от съседни строежи или растителност, върху такъв покрив могат да се поставят множество панели.
Инсталация с капацитет около 40 киловата е способна да произвежда приблизително между 45 000 и 55 000 киловатчаса електроенергия годишно. Производството варира в зависимост от географския район, ъгъла на наклон на панелите, качеството на техниката и броя на слънчевите дни.
За сравнение, общите части на един блок — асансьорът, входното осветление, помпите и останалите инсталации, обикновено потребяват значително по-малко електроенергия, пише "Станндарт".
Това показва, че един правилно проектиран покрив е в състояние да произвежда повече електричество, отколкото сградата консумира за своите ежедневни потребности.
И точно тук възниква основният въпрос – какво се случва с останалата произведена енергия.
Разходи за преустройство на блока в енергопроизводител Цената зависи от размера на инсталацията, типа на фотоволтаичните панели, инверторите, конструкцията и дали се добавят батерии за съхранение на енергия.
За малка инсталация, която захранва главно общите помещения, разходът може да достигне около 7 000–12 000 евро.
По-обширен проект за жилищен блок със 50 апартамента – например с мощност около 30–40 киловата, се оценява между 25 000 и 35 000 евро.
Батериите представляват най-скъпия компонент. Те дават възможност токът, генериран през деня, да се използва през вечерните часове, но могат значително да повишат общата цена.
Поради това много жилищни кооперации избират първоначално решение без големи акумулаторни системи, което преки намалява разходите за общите части.
Практическо изчисление: 50 апартамента и десет години по-ниски разчети Представете си жилищен блок със 50 жилища, който вложи 30 000 евро в фотоволтаична система с мощност около 40 киловата.
Годишното производство на енергия е приблизително 50 000 киловатчаса. Ако средната цена на спестения ток е около 0,25 евро за киловатчас, произведената енергия има стойност: 50 000 киловатчаса × 0,25 евро = 12 500 евро годишно.
За период от десет години: приблизително 125 000 евро спестена стойност.
Естествено, съществуват разходи за техническо обслужване, възможна подмяна на инвертор след няколко години и редовно почистване на панелите. Въпреки тези разходи инвестицията може да се амортизира в период от около 5–7 години.
След това покривът започва да работи в полза на хората, които обитават блока.
Средствата, които в противен случай щяха да се похарчат за ток, могат да останат в сметката на собствениците – за ремонт на асансьора, подмяна на осветлението, текущо поддържане или предстоящи работи по сградата.
Кой има право да монтира панели на общия покрив
Тук започва най-сложната част. Покривът е обща собственост на всички жители. Това означава, че един собственик не може самостоятелно да постави панели и да превърне покрива в своя електроцентрала.
Необходимо е одобрение от общото събрание на етажната собственост. Съседите трябва да се договорят кой ще финансира инвестицията, кой ще притежава оборудването, кой ще отговаря за поддръжката и как ще се разпределя произведеното електричество.
Именно тези решения често се оказват по-предизвикателни от самия технически монтаж. Панелите могат да бъдат инсталирани за няколко дни. Но намирането на съгласие между десетки семейства понякога отнема месеци.
Съществува ли държавна подкрепа за слънчеви панели
Много граждане предполагат, че ако техният блок бъде включен в програма за саниране, автоматично ще получи и фотоволтаични панели.
Това обаче не е верно. Програмите за енергийно обновяване на жилищните многофамилни сгради са фокусирани главно на повишаване на енергийната ефективност – топлинна изолация, дограма, модернизиране на инсталациите и мерки срещу енергийните загуби.
Фотоволтаичните системи не са задължителна част от всяко саниране. Те могат да бъдат включени като отделна инвестиция, която етажната собственост организира независимо или чрез други начини на финансиране.
Европейската политика все повече подкрепя внедряването на възобновяема енергия в жилищните сгради, и тенденцията показва, че слънчевите панели върху жилищни комплекси постепенно се разпространяват.
Спорът около слънчевите покриви между съседите На първи поглед проектът със слънчев покрив изглежда като инициатива, която трябва да получи подкрепа от всички. В действителност събранията на жилищните общности разкриват съвсем различна картина.
Един от най-разпространените конфликти звучи така: „Защо аз да плащам, след като няма да ползвам тази енергия?“ Жилците на приземния етаж често възразяват защо трябва да участват в инвестиция, която според тях ще донесе по-голяма полза на тези с асансьор или живеещите на горните нива.
Втори източник на разногласие е свързан с работите по покрива. Много собственици се опасяват, че инсталирането на панелите може да причини течове или да повреди хидроизолацията. Поради това решаващо значение придобиват избора на изпълнител, предоставяните гаранции и определянето на отговорност при възможни щети.
Най-острият спор обаче се върти около финансите. Когато панелите генерират повече електроенергия от необходимата за общите части, кой определя как да се разпредели приходът? Трябва ли да се намалят входните такси? Следва ли да се събират средства за предстоящи ремонти? Или да се разпределят между жилците? Липсата на установени правила превръща дори перспективна идея в причина за противопоставяне между съседите.
Новото предизвикателство в българските панелки Българските жилищни блокове са издигнати в период, когато никой не е предвиждал, че покривът може да служи като енергиен ресурс. Днес обстоятелствата се трансформират.
Старите панелки получават възможност за обновление не само чрез топлинна изолация и текущ ремонт, а и чрез преобразуването им в малки енергийни общности.
