Лятото и началото на есента минаха в жизнерадостен оптимизъм за предстоящата динамика на имотния пазар, достъпа до кредит и лихвените нива. Той бе подхранван от липсата на промяна в данните за ключови парични и банкови показатели, пише Труд.

Безспорно трансмисията на решенията на монетарната политика на големите централни банки отнема време, а и винаги трябва да отчитаме специфичните условия в страната – включително склонност към спестяване, предпочитания към банкови депозити, ниво на ликвидност, фискална политика. Независимо от всичко това, България няма как да остане „встрани“ от глобалната промяна на монетарните условия. Последните данни на БНБ вече дават индикация за това:

- Лихвите по кредити и депозити за домакинствата се отместиха минимално нагоре, макар и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е важно, тъй като е ползвано от много банки като основа на формулата за определяне на променливите лихви по дългосрочните ипотечни кредити. От своя страна, след повече от 13 години на устойчив спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 г. – лихвите по жилищните кредити отбелязват леко повишение. Същото впрочем се случва и с разходите по обслужване на кредитите за потребление.

- Самото кредитиране забавя своя темп на растеж. След като в продължение на месеци годишният растеж на общия размер на отпуснатите жилищни кредити за домакинствата надхвърля 18%, през октомври темпът леко спада до 17,9%. Също минимално се забавя и ръстът на годишна база на потребителския кредит – от 13,9% до 13,8%. Кредитът за нефинансови предприятия междувременно забавя годишния си растеж си от 11,4% до 10,4%.

Тези промени може да изглеждат незначителни и в друга ситуация вероятно нямаше да заслужават внимание. В настоящия контекст обаче – рекордна инфлация от четири десетилетия и ясни заявки на централните банки за затягане на монетарната политика видимото ѝ пречупване – трябва да ги посрещаме като сигнал, че условията за финансиране обръщат посоката след повече от шест години на кредитна експанзия.