Иван Кълев е сред най-възрастните пловдивчани, които членуват в пенсионерски клуб „Отдих” в район „Западен”. Въпреки своите 88 години  той помага с каквото може сградата на клуба да е добре поддържана, а  градинката отпред да е изчистена и озеленена. Заедно с още трима-четирима набори наскоро засадили жив плет и дръвчета и боядисали оградата. 

Иван Кълев и приятелят му Ангел Славов пият кафе три в едно всяка сутрин точно в 9 часа и потеглят към дома на възрастните хора. Тук често играят карти и обсъждат политиката. В играта се редуват кой да бие - веднъж късметът се усмихва на единия, друг път на другия. „Играем от нашия, стария белот”, казва бай Иван. В клуб „Отдих” всички са като голямо семейство - заедно се веселят и празнуват, ходят на екскурзии и са доволни, че има с кого да споделят болки и радости. 

А за възрастния пловдивчанин най-голямата радост са внуците и правнуците. Едната му дъщеря живее в Брестовица, другата в Садово. Има двама внуци и една внучка, които отдавна са семейни. Иван Кълев е горд дядо на петима правнуци - три момчета и две момичета, най-малкият е на две години, най-големият е на 19. "Баткото живее в Чикаго. Най-голямата внучка и съпругът  заминаха преди 12 години със зелена карта. Тогава момчето беше на седем, а сега е първа година студент. Всяко лято се връща в България. Идва си още през май, защото в Америка завършват по-рано и стои до 20 август. Много е привързан към дъщеря ми и зетя”, разказва 88-годишният пловдивчанин. 

Той има дълъг и щастлив брак. Със съпругата си Златка изкарали 61 години семеен живот. „Оженихме се 1952, но тя почина 2013-а. Жена ми беше много добра съпруга, майка. Като медицинска сестра в целия квартал „Смирненски" я знаеха и идваха хора да търсят помощ. Даваше им лекарства, биеше инжекции, на никой не отказваше. Тя беше много възпитан човек, с нито един съсед не се скара, никой не нагруби, гледаше все да помага. За мен разбирателството, уважението и обичта са в основата на дългогодишния брак”, споделя Иван Кълев. Той допълва, че преди да напусне този свят жена му, я гледал една година на легло, защото получила инфаркт. През това време Златка го научила да си готви и да върши цялата домакинска работа. 

Мъжът има проблеми със зрението, три пъти му правили операции, сменял три лещи, ала трудно вижда. „Много пари дадох за операциите. Чак до Дрезден стигнах, но един лекар ми каза, че по-добре няма да стана и няма смисъл да продължавам да си давам парите. Първите операции не са сполучливи. Какво да правя, така я карам, имал съм да тегля на стари години”, обяснява Иван Кълев. 

Той е роден на 11 октомври 1929 година в село Добралък. Баща му се занимавал със земеделие и скотовъдство. „Имахме 300 овце, най-много в цялото село, пет-шест крави, волове, коне. Беше взел трима ратаи да се грижат за добитъка. Ала животът на село беше много оскъден, нямахме ток, с брат ми учехме на газени лампи. Нямаше пътища и телефони. Родителите ми решиха да се преместим в Пловдив и продадохме всичко. С парите построихме къща на два етажа в „Смирненски”. Бях малък тогава, но активно се включих в строежа, имах голям мерак да живеем тук", спомня си детските години мъжът. 

След като завършил техникума по дървообработване и взел майсторско свидетелство за дърводелец, отишъл в школата за запасни офицери във Велико Търново. А после пет години бил зам.-началник във военното комендантство в Хасково. В града на Богородица се запознал и със съпругата си и се оженили. След известно време изтеглили Иван в Пловдив, в щаба на армията. В града на тепетата обаче той работил 35 години в завод "Бряст" като дърводелец. Измайсторил е стотици маси, столове, секашета, секции. От работник се издигнал до началник-снабдяване. Отворил си и частна дърводелска работилница, в която наел двама души да правят врати, прозорци и мебели през делничните дни, а в уикендите сам се справял. За толкова години пред машините е доволен, че няма никакви инциденти. 

Всички мебели в дома му са негово дело. Построил е и две вили по на три етажа в Добралък и Брестовица. „Аз съм ги правил от основите до керемидите, всичко е облицовано с ламперия”, хвали се майсторът.

Кулинар: Вие баници и сарми

„Трудно е да си самотен на тази възраст, ала се справям някак си. Сам си готвя, пера и поддържам къщата. Мога да си направя баница, да си опържа мекички, да си завия сарми, всяка женска върша. Сега гледам по-меки храни да ям, най-обичам баница със сирене”, признава  той.

Ген на дълголетник

В рода на Иван Кълев само дядо му по майчина линия живял до 92 години. „Както е тръгнало, може и да го надживея”, смее се пловдивчанинът. „Искам само да съм здрав, друго не ми трябва”, споделя той. Решил е като навърши 90 през 2019-а, да направи голямо тържество и да събере фамилията и приятелите си от пенсионерския клуб.

Източник: "Марица"