Невъзможността да се избере председател на Народното събрание показва, че хората, които трябва да правят политиката в България не разбират каква е логиката на парламентарната демокрация.

В момента председателят на Народното събрание бива мислен като всичко друго, но не и като председател на НС. За едните той е евентуален министър-председател, за другите е въпрос на чест, за третите не знам какво.

А всъщност това е третият пост в държавата, от който зависи нормалното функциониране на българския парламент. 

Това каза за "Фокус" политологът и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски" Страхил Делийски.

Избори като състезание

“Борисов за пореден път, разказвайки политическия процес използва спортна метафора - първият, вторият, последният. Сякаш в основата на изборите не е демократичното политическо представителство, а състезанието.

Това разбиране за изборите и резултатите от тях, и оттам структурата на политическото представителство, пречи на Борисов за ефективни опити за съставяне на правителство.

Той си дава сметка, че трябва да го направи, защото се очаква от него и обществото, особено пък от избирателите му. Но в същото време си дава сметка, че няма достатъчна подкрепа, за да лидира такъв процес.

Преди 10-12-15 години някой с 60 и няколко депутати би ли си помислил да управлява в България?

Когато между отделните партии няма подкрепа, единственият начин е да се търси коалиция, но тук е въпрос и на политическа култура у тези, които трябва да я направят", отбеляза Страхил Делийски.

Схемата за кабинет

Най-близо до възможното съставяне на правителство е между ГЕРБ и ПП-ДБ  с нюанси плюс 2 плюс 3. Ако не се реализира този формат, всякакви други формати в рамките на това Народно събрание изглеждат нереалистични. 

“Политиците трябва да се разберат за политики, затова са политици, всичко друго е в периферията.

При положение, че това са същите субекти от последните три Народни събрания, би следвало досега всичко да е изяснено по отношение на политики и приоритети - основно задължение на политиците, а и на коалиция.

Невъзможността да се договорят на такова политическо равнище остава у публиката съмнение, че не се договарят за политики, а за нещо друго.

Това няма как да не дистанцира все повече гражданите от политическия процес. Не знам за какво ще си говорят следващата седмица, но очевидно няма да е за политики", заключи Страхил Делийски.