Сергии, улични картини и бургери от фирма за храна от подвижни фургони се разполагат на мястото на рухналата къща на ул. „Алабин“ 39 в София. 16 г. след трагедията на 19 септември 2006 г., при която отломки от сградата убиха две млади жени, парцелът вече не е ограден и е асфалтиран, пише „Телеграф“.

Говори се, че е продаден от предишния си собственик. На мястото, което е като чупка на улицата, сега има сергии и улични картини, а в съседство се е разположил фургон за сандвичи, до него има хладилни витрини с вода и безалкохолни напитки. Има и паркирани коли. Долната част на съседната къща е замазана и дори вече олющена, единствен спомен за страшния инцидент.

Трагедията

Малко след 18 ч. на 19 септември 2006 г. лавина от тухли, бетон, желязо и греди рухват с грохот върху ул. „Алабин“, където старата четириетажна къща в ремонт на номер 39 се срутва като макет от кибритени клечки. Случайно минаващо по улицата сиво пежо е затрупано и смачкано от отломките. В колата загиват Деница Ченишева, на 26 г., и Петрина Христова, на 24 г. Деница оставя сираче - дъщеричка на 2 г. и 10 месеца.

Собственик на близо 100-годишната сграда е фирма „Хрисома“ на Георги и Мая Кирчеви. В хода на делото свидетел каза пред съда, че всички говорели за близостта на Кирчев с бившия премиер Иван Костов. Самият бизнесмен обаче запази мълчание.

Разследването

След праха, пепелта и разчистването на руините започва разследване, което към онзи момент никой не знае, че ще продължи цели 10 г. През това време се сменят няколко наблюдаващи делото прокурори, някои от следите изчезват, а свидетелски показания се променят. Майките на загиналите млади жени през годините многократно обвиняват разследващите в „бездушие и безхаберие“. До повдигането на обвинения се стига 6 г. след трагедията.

Обвиняеми са собственикът на сградата Георги Кирчев, управител на фирма „Хрисома“, инж. Петър Петров, който контролирал ремонта, Николай Симеонов, управител на фирмата за инвестиционен контрол „Архитектура и изпълнение“, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“. Антонов е подсъдим задочно, защото не е открит във Франция, където заминал на работа. Четиримата са обвинени за причиняване на смърт на повече от един човек поради незнание или немарливо изпълнение на работата.

Делото

Досъдебното производство приключва през 2016 г. и делото влиза в съда, където на първа инстанция се точи още 2 г. Следват няколко експертизи. В крайна сметка съдът приема заключението на вещите лица, че ремонтът на къщата няма отношение към падането на сградата. Според експертите в старата сграда не е правен конструктивен ремонт - не са махани стени и греди, а до рухването се е стигнало заради дефекти в конструкцията, лоша поддръжка, течове и вибрации. Вещите лица обаче уточняват, че заключенията им са само въз основа на документи, защото веднага след падането на сградата тя е досъборена, а руините – изчистени. По-късно Софийският апелативен съд ще отчете, че прибързаното разчистване е станало без разрешение от прокурор.

През Втората световна война бомба разрушава покрива на еврейската къща и възстановяването му не е било качествено.„Хрисома“ купува сградата през 2004 г. и през 2006 г. сключва договор с друга фирма за ремонт. Работници изнасят дограма и мазилка от опразнената сграда. Пред разследващите те твърдят, че не са пипали конструкцията. Майките на загиналите жени обаче правят видеозапис с един от работниците – Николай Александров, в който той твърди, че е имало нареждане да бъдат изкъртени 5 носещи колони на първия етаж.

Бригадирът предупредил, че е опасно, но нареждането на Кирчев било да го направят. Така били рязани с флекс и къртени с канго 3 от колоните, което след няколко часа довело до рухването на сградата. Пред прокурор обаче Александров се отрича от думите си, както по-късно и в съда. „Няма нищо вярно, караха ме да лъжа, но не помня кой ме заплашваше“, заявява той в съда през 2017 г. Шефът на строителите Манчо Антонов така и не е открит да бъде разпитан.

В хода на делото свидетел каза пред съда, че всички говорели за близостта на Кирчев с бившия премиер Иван Костов. Самият бизнесмен обаче запази мълчание.

Присъдата

12 г. след трагедията, на първа инстанция, през 2018 г. Софийският градски съд оправдава подсъдимите по делото. Съдът приема, че сградата е била в аварийно състояние и това е допринесло за нейното срутване. По делото липсват доказателства за разрушаване на стени, а конструктивните недостатъци и лошото експлоатационно състояние на сградата са водещите фактори за срутването на южната фасадна стена. Следващите две инстанции – Софийският апелативен съд и Върховният касационен съд, чак през май 2021 г. потвърждават оправдателната присъда.

Според съда Кирчев не е знаел, че сградата има проблеми. Година преди да я купи, през 2003 г. й е бил извършен оглед от Националния институт за паметници на културата. Предишният собственик обаче не дал документите на Кирчев. В същото време съдът установява, че свалянето на мазилката с къртачи е допринесло за срутването на сградата.

"Именно конструктивните и експлоатационните проблеми в сградата са основните водещи фактори за срутването на южната фасадна стена, а дейността по махане на мазилките чрез ударно-вибрационна техника само е подпомогнало падането й, но не е основна причина за това.

При друга ситуация, ако сградата не е била на 92 години с генетично заложени конструктивни недостатъци и появили се такива в процеса на нейната многогодишна експлоатация без поддръжка, извършваните в сградата дейности сами по себе си не биха довели до рухването на южната фасадна стена", пише в решението на съда.

Според магистрати пороците в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени справедливи присъди.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук