Три плувни клуба в Пловдив не издават касови бележки, показва разследване на Валя Ахчиева. Град Пловдив е известен като „градът на плувните шампиони”. Но, си нямат истински басейн.

Два плувни басейна в Пловдив предизвикаха доста вълнения сред родители и деца през последните месеци. Единият басейн е непостроеният все още от Община Пловдив, за който се оправдават, че нямало пари засега, а другият басейн е този, в който от години плуват всички: и състезатели, и ученици от Спортното училище, и обучаващи се малки и големи деца, както и граждани. 

Басейн „Младост” – общинският плувен басейн, който е общинска собственост. Той се стопанисва от общинското предприятие „Жилфонд”. Този басейн е на…48 години!
 


Общинският плувен комплекс “ Младост” в Пловдив, който е претъпкан с деца – по 15-20 деца в коридор.

И е абсолютно недостатъчен за всички, които искат да плуват и да са здрави. Или да печелят медали в състезания. Басейнът е толкова препълнен от сутрин до вечер, че родителите на децата дори се питат, как въобще е възможно да се плува стил „делфин”, в един коридор, в който 15 деца са подредени едно след друго?!

Три спортни клуба ползват общинския плувен басейн от години. Това са клубовете „Спринт”, „Младост” и „Пловдив 2019”. Исторически погледнато, първият спортен клуб, който е получил правото на ползване на басейна е Сдружението „Железничарски плувен клуб – Младост-91”.

Той е сключил  Споразумение с Община Пловдив още през 2013-та година да ползва басейна за тренировъчна и състезателна дейност за учениците от Спортното училище „Васил Левски” в Пловдив.

Впрочем, това училище е почти долепено до плувния басейн „Младост”. И бъдещите състезатели, които сега са ученици в това Спортно училище, имат право по закон да ползват безплатно този плувен комплекс. И според документа, Община Пловдив и сдружението са се споразумели преди 8 години, в басейна да плуват само ученици от Спортното училище.

Но, в последствие, през годините, нещата са се променили. От един спортен клуб са се нароили общо 3 спортни клуба – „Младост”, „Спринт” и „Пловдив 2019”. Тук дошъл и четвърти клуб – този по триатлон. И всички те ползват басейна.

Освен учениците от Спортното училище, в басейна започнали да плуват и всички останали деца, които искали да се научат. Те или ставали членове на трите спортни клуба, като си плащали за клубни месечни карти, или идвали на единични тренировки, като си плащали по 5 лева на посещение за обучение при треньор.

Освен това, всяко дете плаща и „вход”. Четири лева струва билетът за еднократно посещение. А месечната карта за „вход” струва 21 лева, според Наредба на Община Пловдив.

Така общинският плувен басейн се претъпкал с деца.

В едно интервю за сайта „Марица”, от месец август, т.г., мениджърът на плувния комплекс твърди, че на ден имало по 400-500 влизания в басейна!

Това е шокираща цифра! Представете си, колко пари са това – дали събрани от членовете на клуба  или от единичните посещения на децата? Вероятно това са  стотици хиляди левове на година, които децата и родителите внасят под покрива на басейна.

Но, кой ги взема? И как ги отчита? Отчита ли ги въобще? За „вход” парите се плащали на касата, където се издавал касов бон от служител на Община Пловдив. А на треньорите от клубовете се плащало „на ръка”. И нито децата, нито техните родители получавали разходооправдателен документ. За това ни сигнализираха родители. Те се оплакаха и от условията, при които тренират децата им. А има и още нещо.

Толкова много деца влизали от вън в басейна, че не останало място за всички ученици от Спортното училище, за които по закон плуването трябва да е безплатно. Една група от тях, сега трябвало да ходят на тренировки в друг басейн. Този, който се нарича „ВСИ”. Но, той е частен, намирал се доста далеч и там се заплащало за посещението. И родителите не искат децата им да ходят на далечния частен басейн. Те искат в общинския басейн, който е на „гърба” на училището.

Затова в Пловдив отидохме с два въпроса:

Как треньорите на клубовете събират пари от родителите на децата и трябва ли да имат касов апарат? Но, най-напред посетихме Спортното училище „Васил Левски”, с най-важния въпрос – как ще се намери място в общинския плувен басейн за всички деца от това училище?
 


Родителите гледат децата си как плуват от вън през прозореца, качени на пейки и дънери от дървета.

Директорът на училището Ружка Генова твърди, че никой от Спортното училище не си плащал, за да тренира. Ако имало някакви правила, всеки спортен клуб сам за себе си, можело и да има плащане. Но, за учениците от Спортното училище нямало регламентирано плащане. И всеки спортен клуб бил длъжен да предостави спортна база за плуване на техните ученици. Не знаела директорката, дали  този басейн бил достатъчен за всички деца от Спортното училище. На този въпрос можел да отговори собственикът на басейна – Община Пловдив.

И сега тя била поискала от четирите спортни клуба – „Младост”, „Спринт”, „Пловдив 2019” и „ВСИ” техните споразумения с Община Пловдив, за да види, за какво са се споразумели. И директорката упорито отказва да отговори на въпроса – защо се налага една група деца от Спортното училище да пътуват до далечния частен басейн на „ВСИ”, за да провеждат тренировъчната си дейност по учебна програма? И ще си плащат ли, ако ходят там, а не в общинския басейн?

Пред общинския плувен басейн, на улицата, всеки ден има спрели автомобили. Това са родителите, довели децата си за часовете по плуване. И ги чакат. С родителско упорство и търпение. Разговарям с тях.

Родителите потвърждават, че или те, или децата им плащат на треньорите „на ръка” всеки месец за клубните карти на децата си. По 80, 85  или по 70 лева. Но, не получават касов бон за това. Една майка чакаше детето си, което е ученик в Спортното училище. Тя разказа, че и преди, и сега, като ученик в Спортното училище, вече две години, синът и плаща всеки месец по 55 лева на месец за клубна карта в спортен клуб „Спринт”. И давали парите „на ръка” на треньора. Но, не им издавал касов бон.

Тези пари били и за басейна, и за тренировките. Освен това, майката твърди, че въпреки че синът и учи в Спортното училище и по закон всичко за него трябва да бъде безплатно – плащали си за всичко. Плащали си за състезания, за екипировка, за плавници, за бански, за очила. Излиза така, че детето и няма никакви привилегии и преференции като ученик в Спортното училище.

И затова според майката няма спорт. Защото тези деца, които искат да спортуват реално не могат. А трябва да спортуват тези, които могат да плащат. А и сега проблемът с непостроения басейн бил много голям. Всичко е разкопано наоколо, няма място за всички деца в басейна, а новият басейн не се строи.

В Пазарджик били направили басейн, в  град  Стамболийски ще правят,  Бургас и Благоевград отдавна направиха.  Само в Пловдив няма. И това било политика. За „Локо”-то се давали пари, имало пари за стадиони, а за басейн –  пари няма. И това било умишлено. Това било  статуквото от едно време. А ако протестираш, ти казват  – „На когото не му харесва – довиждане!”

В плувния комплекс ни посреща мениджърът Саша Тодорова от Общинското предприятие „Жилфонд”. То стопанисва и управлява тази общинска собственост. Показва ни касовия апарат на касата, където се плаща за „вход” на басейна.
 


Председател на СК “Пловдив 2019” Славяна Раденкова и мениджърът Саша Тодорова обясняват как става плащането на месечните карти от децата и родителите им.

Саша Тодорова уточнява, че само учениците на Спортното училище не плащали за вход. И ни показва през прозорчето на вратата  самия плувен басейн. Бяхме видели вече тази  картина  и от вън, качени на  пейка  с една майка. Така наблюдаваха родителите тренировките на децата си –  от вън, качени на пейки, или на дънери от дървета. Никой не се допускаше до самия басейн. Освен децата и треньорите.

Мениджърът Саша Тодорова ни съдейства и доведе двама от треньорите в момента.

На въпроса ми, защо вземат парите от децата или от техните родители „на ръка”, без да издават касов бон, Славяна Раденкова – треньор и председател на спортен клуб „Пловдив 2019” отговори, че така правели всички спортни клубове в страната. Те били сдружение с нестопанска цел.

Един път в месеца родителите носели парите за клубна карта. И с тези пари   тя плащала  за „вход”, за  членски внос за клуба и за треньорски труд, за който оставали 50 лева. Пишела квитанция за приходен касов ордер. Но, касов апарат нямало. И какви пари отчетохте за миналата година например? – питам треньора Славяна Раденкова.

„ Счетоводителката ще каже!”.

Звъним по телефона на Кристияна Цонева, която е счетоводител на спортен клуб „Пловдив 2019”. Тя  обяснява, че всички деца, които тренирали в техния спортен клуб били членове на сдружението. И плащали всеки месец членски внос. Всяка година правели отчет за приходи и разходи, както и баланс на сдружението.

Публикували ги заедно с доклад за дейността. И тъй като това било сдружение с нестопанска цел, тренировката на децата било нестопанска дейност. Защото в Устава на сдружението пишело, че то ще изпълнява такава дейност. А защо тогава деца от Спортното училище си плащат за треньори? – питам счетоводителката. Само че, тя не знаела била, какво си плащали тези деца от Спортното училище.

Докато говорим, треньорът на другия спортен клуб – Ботко Трендафилов ни слуша отстрани. Той е и заместник-председател на спортен клуб „Спринт”. И  потвърди всичко  – събирали пари за членски внос, защото били сдружение с нестопанска цел. Но правели отчетност  като пишели списък с имената на децата – „първи, втори, трети и т.н.”

Пак го питам – издавате ли касов бон? „ Вижте,…- неохотно отговаря Ботко Трендафилов. „ Първо трябва да отидете в министерството, за да видите, как става? Има си органи, които трябвало да контролират.” Но, как ще разберем, какви пари се контролират, като няма касов апарат?” – настоявам аз. „ Колежката Ви обясни вече как става?” – приключи разговора треньорът по плуване  Ботко Трендафилов.

В община Пловдив разговаряме със заместник-кмета по спортни и социални дейности Георги Титюков. По въпроса за децата от Спортното училище, за които няма място в общинския плувен басейн „Младост”, господин Титюков уверява, че Община Пловдив ще осигури за всички деца равни възможности да плуват в басейна.

И групата с ученици от частния басейн на „ВСИ” ще трябва да ползва общинския плувен комплекс. На въпроса ми, би ли се притеснил, ако разбере, че се дават пари „на ръка” на спортните клубове, ползващи общинска собственост, без издаване на разходооправдателен документ, заместник-кметът  отговори:

„ Да. Би ме притеснило, но в крайна сметка, спортните клубове също водят счетоводство и би трябвало, ако имат някакви такива плащания да са регламентирани и те да си ги осчетоводяват, да ги декларират. Аз нямам поглед, как става. Това са отношения между хора, които не са служители на Община Пловдив. Ние имаме ангажимент да предоставим база.
 


Треньорът Ботко Трендафилов обяснява, защо не издават касов бон на родителите, а получават пари на ръка.



Законът за физическото възпитание и спорта задължава общините да подпомагат спорта и да предоставят бази. Ние изпълняваме своята социална функция.”

Оказа се, че заместник-кметът на Община Пловдив Георги Титюков научи от мен за проверката, която извършва в момента Пловдивският общински инспекторат, по повод постъпили сигнали от родители за тези плащания от родителите на треньорите на клубовете. А директорът на Инспекторатът Борислав Димов отказа повече подробности, за да не се попречи на резултата от проверката. И обеща да ни информира веднага, когато приключи тя.

Какъв е статутът на трите спортни клуба, които ползват общинския плувен басейн в Пловдив? Трябва ли да имат касов апарат? Трябва ли да плащат данъци на държавата от парите, които събират от родителите на децата? Тези въпроси зададох на изпълнителния директор на НАП – Румен Спецов. А докато чаках отговорите, събрах някои документи.
 


Зам.-кметът Георги Титюков би “се притеснил”, ако “Спринт”, “ Младост” и “ Пловдив 2019” имат нерегламентирани плащания, но отговорността била тяхна, не на собственика на басейна – Община Пловдив.

Оказа се, че трите спортни клуба са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Успях да се сдобия от Търговския регистър с годишните финансови отчети на спортен клуб „Спринт”, за последните 4 години – 2017-та, 2018-та, 2019-та и 2020-та.

Ще открием ли в тези отчети парите, които родителите плащат на треньорите „на ръка”?

Има една Наредба на Министерството на финансите – Н-18. И спортният клуб не попада в изключенията по член 4 от тази Наредба. Това означава, че ако има плащания в брой, задължително трябва да има касов апарат.

Защото в чл.3, алинея първа е записано, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка, освен ако плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод или наличен паричен превод.”

Така че, на всяко дете или родител, подал пари на треньора „на ръка” е трябвало да се издаде касов бон.

Какво открих в годишните финансови отчети на спортен клуб „Спринт”? Направих една Справка на оперативните приходи и разходи на клуба, които подредих в табличка за 4-ите години. Спортният клуб  „ Спринт” според Устава си има право да извършва стопанска дейност. Имат и графа „Приходи от услуги”. Плуването е вид услуга, които спортният клуб предлага.

И точно в тези „ Приходи от услуги” би следвало да се декларират парите, които децата плащат „на ръка”. Но, има голяма колебание на тези приходи през годините. През 2017-та приходите са били само 11 000 лева. През 2018-та са били 15 000 лева. И изведнъж през 2019-та цифрата скача на 85 000 лева.

Дали в тези годишни финансови отчети се отчита всичко от спортния клуб? Защото, като търсим в отчета този членски внос – въобще не го намираме. Няма графа „ Приходи от членски внос”, в раздел „Нестопанска дейност”. Там е само полученото финансиране от Министерството на младежта и спорта. Имат и печалба от „Стопанска дейност”. А отчетен членски внос – няма.

От клуба не обявяват официално, че имат постъпления от членски внос. Липсват приходи и разходи в този отчет. А би трябвало да има и отчетени заплати по трудов договор или хонорари по граждански договор.

Попитах Министерството на младежта и спорта – колко треньори има в спортен клуб „Спринт” и дали те са на трудов договор или са на хонорари?

От министерството отговориха, че през 2019-та година имало 3-ма треньори със сключени граждански договори. Но, в годишния финансов отчет, няма нито един лев за хонорар за 2019-та година! В този отчет не се виждат парите, които треньорите получават. Не се официализират приходите, които клубът администрира. И никъде в отчета не пише, колко клубни карти има? Пише само „картотекирани състезатели”.

А всъщност, картотекираните състезатели, клубните членове и другите деца, които идват да плуват, трябва да бъдат 3 различни числа. Само че, ние не откриваме такива 3 различни числа в годишния финансов отчет.

Получих и отговорите на моите въпроси от изпълнителния директор на НАП – г-н Румен Спецов. Точен и ясен отговор:

„ От посочените текстове е видно, че юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени лица, които извършват стопанска дейност. Приходите от такси за членуване се признават в съответствие с раздел Б, т.8 от СС 18 „Приходи”, в зависимост от това, дали таксата за членуване се осигурява само от членство или получаване на услуги през периода на членството. Членският внос, който се събира от членовете е счетоводен приход, който участва във формирането както на счетоводния, така и на данъчния финансов резултат.

В този смисъл е решение N 3987/29.03.2021 г. по адм.д. N 10637/2020 г., VIII отделение на ВАС, във връзка с Ревизионен акт на спортен клуб, с което се оставя в сила решението на АС в частта на ЗКПО, т.е. РА в тази му част, е влязъл в сила. Спорът се е свеждал до това, дали приходите на сдружението от членски внос се явяват приходи от стопанска дейност и като такива следва да участват при определяне на данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.

В случаите, при които срещу т.нар. „членски внос” се осигурява ползване на услуги, вноските се определят на пазарен принцип и в зависимост от посещенията на спортните зали и т.н., се касае за приходи от стопанска дейност, прикривани с т.нар. „членски внос”. В този смисъл са и решенията на ВАС по две дела от 2021-ва и още две дела от 2019-та година.

В случай, че се касае за приходи  от стопанска дейност от предоставени услуги, следва да се има предвид, че в общия случай при извършване на продажба е налице задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби, чрез издаване на фискална касова бележка".

За да бъдат установени по безспорен начин горните факти и обстоятелства и наличието на стопанска дейност, следва да се извършат проверки на спортните клубове.”

Съвсем ясно се разбра. Съдебната практика по редица дела вече е доказала получени и недекларирани приходи от стопанска дейност, прикривани зад т.нар. „членски внос” на спортни клубове – юридически лица с нестопанска цел. Но, когато  това става чрез децата, в името на спорта и в името на социалните дейности  е особено грозно.

Картината е толкова сива, че дори Министерството на младежта и спорта не знае, колко деца плуват в един басейн и какво плащат?

И къде отиват парите?

За контрол ли говорим?…