Животът на великите хора задължително е обвеян с митове - от раждането до смъртта. Седем града са спорили за славата да бъдат мястото къде се е родил авторът на "Илиадата" и "Одисеята". Така, както в днешна България Банско и Самоков са "на нож" относно спора къде се появил на бял свят патриархът на българското Възраждане Паисий Хилендарски. Всичко това важи с пълна сила и за Христо Ботев. Например - че е роден в Карлово, но е бил на 3 дни, когато семейството му се преместило да живее В Калофер. Претенции за бащиното му огнище има и врачанското село Осен.
Но с пълна сила митовете и мистерии витаят около смъртта му, от която се навършват вече 139 г. Версии разни, но обединени около това, че гениалният поет е убит не от турски куршум, а от български, съобщава &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> На 10 октомври 1939 г. умира Никола Обретенов - участник в четата на Христо Ботев. Според легендата на смъртния си одър, когато го питали кой е убил войводата, той казва: &quot;За честта на българския народ ще отнеса истината на небето&quot;. Твърди се, че доста преди изстрела на Околчицa между Никола Войновски, който е военен комендант на четата, и Ботев пламва конфликт. Още след дебаркирането в Козлодуй на кадровия офицер от руската армия Войновски става ясно, че въстанието е провалено. След сражението при Милин камък той настоява четата да бяга на запад, към Сърбия. Ботев обаче е твърдо убеден, че<br /> <br /> <strong>Стоян Заимов само го чака, за да вдигне Враца</strong><br /> <br /> И когато става ясно, че нищо такава няма, сблъсъкът между двамата достига своята неизбежна развръзка. Има и обаче и вариант относно личността на убиеца - че именно Обретенов е човекът, вдигнал оръжие срещу Ботев. Праплеменникът на великия поет, Боян Ботйов, отхвърля категорично варианта Никола Обретенов. &quot;Тази теза изглежда неправдоподобна според мен. Ще ви дам един пример, един много прост факт. Моят прадядо - ген. Кирил Ботйов, който е бил четник в четата на брат си, е поддържал чудесни отношения с един от най-близките до войводата четници - Никола Обретенов, и то чак до неговата смърт през 1939 г&quot;.<br /> <br /> Като цяло тази версия звучи най-достоверно. Защото друга една популярна легенда е съвсем екзотична. Априлското въстание е вече потушено, когато четата на Ботев слиза в Козлодуй. Но целта й е била... да се изкопае скрито грамадно хайдушко имане, с което да се финансира по-нататъшната битка за свободата. Като косвено доказателство се привежда фактът, че четата не влиза в населени места, а се движи директно към определена местност във Врачанския балкан. Златото е било намерено и разпределено в раниците на четниците, и когато вече е трябвало да се тръгне към Сърбия, както е бил първоначалният план, алчността на някои четници надделява, избухва бунт, Ботев е убит и бунтарите се пръскат към родните си места. Всичко<br /> <strong><br /> това звучи като сценарий на спагети-уестърн</strong><br /> <br /> но факт е, че повечето от оцелелите четници след Освобождението имат средства да изкупуват турски имоти и бързо развиват сериозен бизнес. Като например Стефанаки Савов - дядото на покойния лидер на Демократическата партия през 90-те години Стефан Савов. Слабото място на тази легенда обаче е фактът, че при тогавашните комуникации никой в Букурещ не е бил наясно какво точно става в България и дали наистина въстанието е потушено.<br /> Значително обаче по-достоверна е версията, че ако Ботев е убит заради пари, то просто той е носил доста внушителна сума, връчена му от комитета в Букурещ.<br /> <br /> Другият спор е къде точно е отправен съдбоносният изстрел. Не, че това е чак толкова важно, но сме свикали с Вазовото &quot;куршум прониза гордото чело&quot;. Картата, която е била във вътрешния джоб на курука му, се пази окървавена и пробита от фаталния куршум.<br /> <strong><br /> И днес тя се намира в института на МВР</strong><br /> <br /> Твърди се, че когато са разпитвани някои от живите четници от турски следователи, се объркват. И след това отказват да говорят до края на живота си. Така че не е изключено да е убит с два куршума - един в сърцето и втори в главата.<br /> Загадка си остава и съдбата на тленните останки на войводата. За най-достоверни се приемат записките на Захари Стоянов. Той разказва, че след като бил убит, Обретенов и Апостолов набързо покрили тялото с клони. След това черкезин отрязал главата на войводата и тя тържествено била разнасяна из Враца, преди да бъде<br /> <strong><br /> набучена на кол на мегдана</strong><br /> <br /> до градската часовникова кула. Така стояла цели 3 дни. След това била хвърлена в реката. По-късно поп Гено от църквата &quot;Св. Петър и Павел&quot; скришом я прибрал, измил и заровил, за да не се гаврят с нея турците. След време обаче попът починал и така тайната на погребаната Ботева глава си отишла заедно с него. Версиите са, че тя е или в църквата &quot;12 апостоли&quot; или във &quot;Възнесение Господне&quot; във Враца.<br /> <br /> Пълна загадка обаче е съдбата на тялото на войводата. Ето какво пише краеведът Павлин Павлов през 2011 г. във в. &quot;Десант&quot;. В статията си със заглавие &quot;Още за костите на Христо Ботев&quot; той излага сведения, получени при срещата си през 1978 г. с един възрастен човек от врачанското село Моравица, който му разказва как няколко години след Освобождението при тях дошъл някакъв човек и наел няколко от местните жители да хвърлят камъни в една дупка. Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните късове, &quot;поборникът&quot;, както го наричал моравчанинът, изпекъл едно шиле. Селяните проявили любопитство и се поинтересували какво има в дупката, та трябва да го затрупат, а мистериозният им работодател отвърнал:<br /> <br /> <strong>Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България!</strong><br /> <br /> Без повече да питат, те нахвърляли камънаците в отвора, изяли шилето и си взели доволни парите за свършената работа. Повече никога не видели т.нар. &quot;поборник&quot;.<br /> <br /> Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. По някое време попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните отломки олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни куршуми. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, но така и не стигнали дъното й.<br /> <br /> Павел Павлов споделя преживяното с уредници и тогавашния директор на Врачанския музей Иван Райкински, но никой не проявява интерес към разказаното от него. А очевидно в случая става дума тъкмо за подозрение, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на споменатата скална яма, затрупана с камъни. Как иначе да си обясним, че години след Освобождението неизвестен &quot;поборник&quot; ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.<br /> <br />