Когато става първо служебен, а после и редовен министър на правосъдието през 2014 г., провалилият се Христо Иванов изтъква дългогодишния си опит на анализатор от неправителствения сектор. Макар и да е с отнети адвокатски права, заради неплатени годишни такси, а НПО-то, което е ръководил с нередовни годишни отчети, Иванов амбицирано и целеустремено започва атаки срещу неудобните, както по-късно се оказа – на олигархични и лобистки кръгове институции от съдебната власт – Софийски градски съд, прокуратурата, Висш съдебен съвет. Атакува и пряко подчинените му главни дирекции по охрана на съдебната власт и на местата за лишаване от свобода, а дори и висши учебни заведения, в които образованието си получават българските юристи.

За да звучат ефектно и да бъдат “продавани” по-лесно на обществото, всичките лобистки и обслужващи интересите на определена група олигархични кукловоди предложения за промени на Конституция, кодекси, закони и наредби биват обявявани като част от най-мащабната “съдебна реформа” от началото на Прехода.
Една дузина взаимосвързани НПО-та застават плътно зад “реформите” на Христо Иванов, а медиите на подсъдими и обвиняеми олигарси – като Огнян Донев, Иво Прокопиев и Цветан Василев, както и овладените публицистични предавания на водещите български телевизии и радиостанции – бТВ, Нова БНТ, БНР и Дарик, започват активно да ги пропагандират. Всеки, дръзнал да изрази несъгласие и опасение, че т.нар. “съдебна реформа” може да доведе и до негативни последици, незабавно бива подложен на обвинителна кампания и нарочен, че обслужва интересите на “статуквото” в правосъдната система. Така, тихомълком и под знамето на “съдебната реформа”, Христо Иванов предлага поправката “Наглите”, заради която двама от групата за отвличания вече са поискали да бъдат предсрочно освободени от затвора. Но това далеч не са всички лобистки действия, с които Христо Иванов обслужва приятелски и олигархични кръгове.

БХК и българският съдия в Страсбург

БХК е организацията, която активно работи България да бъде “редовен” клиент на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Още като служебен министър на правосъдието, през ранната есен на 2014 г., Христо Иванов стартира процедура по избор на нов български съдия. Като член на комисията е включен и ръководителят на БХК Красимир Кънев, който не си прави отвод, независимо от факта, че като кандидат за български съдия се явява адвокат Йонко Грозев, чиято кариера на правозащитник започва именно в БХК. Конфликтът на интереси не пречи на Министерството на правосъдието и Грозев е избран за българския съдия пред ЕСПЧ в Страсбург, какъвто е и до днес.

Проваленият план за сливане на съдебна охрана и надзиратели

Пролетта на 2015 г. Христо Иванов и заместник-министърът Петко Петков, понастоящем съдия и активист на политизирания Съюз на съдиите в България, готвят кардинална “реформа”, насочена към ликвидиране на самостоятелността на Главните дирекции “Охрана” и “Изпълнение на наказанията” и обединяването им в Изпълнителна агенция. Планът предвижда да бъдат закрити 720 щата. Опасенията от предизвикването на социално напрежение, а и реакцията на надзирателите, че тяхната бройка е недостатъчна и преди съкращенията, за да се гарантира опазването на реда в затворите, все пак спират стремежа на Иванов и екипа му да неглижират работата на съдебните охранители и надзирателите.

Министерство на правосъдието или на олигархо-адвокатския лобизъм

Покрай предложените от Христо Иванов промени на Закона за съдебната власт, наблюдателите на процесите в законодателството и правосъдието останаха с впечатление, че Министерството на правосъдието е отдало на концесия работата по изготвяне на законопроекти на адвокати и лобисти. И, въпреки че до последно Иванов отказва да признае, за всички става ясно, че провалената му “съдебна реформа” е инженерствана от олигархичните кръгове “Агнешките главички” и “Капитал”, а изпълнители на техните интереси се явяват политизираният Съюз на съдиите в България, БХК и адвокатски кантори, чиито клиенти са както олигарси, така и криминалисти с богати досиета на извършители на рекет, изнудвания, отвличания, опити и извършване на убийства.

В края на ноември 2015 г. екипът на Христо Иванов в МП представя пакет от законодателни промени – става въпрос за поправка на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, както и на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Криещи се зад мотива, че поправките са необходими заради препоръките на Съвета на Европа заради множеството осъдителни решения срещу България в Страсбург, Иванов предлага закони, с които правата на затворниците се увеличават, за сметка на надзорния състав.

Нещо повече, откриват се редица възможности, които да доведат и до предсрочно условно освобождаване на заловени, разследвани, изправени пред съд и, в крайна сметка, осъдени ефективно престъпници. Все законодателни изменения, които ограничават потенциала на разследващите органи, на репресивната роля на държавата, която следва да осигури възмездие на жертвите на престъпление.

И докато се предлага правата на надзирателите да се ограничат, а трудът на разследващи полицаи, следователи и прокурори да доказват престъпната дейност да бъде неглижиран, печеливши от законодателните предложения на Христо Иванов се оказват адвокатски кръгове и техните клиенти, без значение на мястото в йерархията – от недосегаеми олигарси, през рецидивисти, до кокошкари.

“Предлаганите промени в НК и НПК се отнасят до института на условното предсрочно освобождаване и предвиждат разширяване на хипотезите на прилагане на института чрез отпадане на редица ограничения и условия като начин да се създаде стимул у осъдените да се стремят към поправяне”, гласят част от мотивите на екипа на Христо Иванов, които предполагат, че “новият ред ще даде много по-голям стимул на осъдените да участват в програмите за ресоциализация, същевременно ще се намали корупционният натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението до съда за предсрочното освобождаване на осъдения, ще се подобри климатът в затворите и др.”

И убийците обгрижени от Иванов

Загрижеността на Христо Иванов към лишените от свобода се изразява освен в предложените поправки, които в крайна сметка са приети от 43-тия парламент, но и в легитимирането на осъдени за убийства лица. Става въпрос за австралиеца Джок Полфрийман, чието Българско затворническо сдружение за реабилитация е поканено в Министерството на правосъдието, за да участва в подготовката на законодателните поправки, които породиха скандалния казус с Ивайло Антимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца (част от групата на „Наглите“)и желанието на техните адвокати да им осигурят условно предсрочно освобождаване.
Благодарение на обществената реакция, почти сигурно е, че Софийският апелативен съд ще уважи протеста на прокуратурата и няма да пусне Йожи и Гребеца скоро от Софийския централен затвор, за да могат лично да благодарят на междувременно провалилия се и като партиен лидер на инженерствания проект на олигархията “Да, България” – Христо Иванов.

Казусът, обаче, е изключително показателен до какво водят опитите на задкулисните кукловоди, използващи клишето за нуждата от “реформи”, да прокарват лобистки поправки в законите, с които, от една страна, могат да си осигурят индулгенция, а от друга – да ограничат възможността държавата да им противодейства.

Защото, макар и засега плановете за ликвидиране на независимостта на прокуратурата и окончателно превземане на съдилищата на Христо Иванов и лансиращите го олигархични и лобистки кръгове да са се провалили, тяхната война за унищожаване на държавността далеч не е приключила. Точно заради това, всеки напън за “реформа”, колкото и популистки да звучи, не трябва лековерно да се приема и подкрепя. Защото, ако напъните на “кърлежите” един ден успеят, то за свободата на “Наглите” ще научим едва след като отвличанията вече са възобновени.

Тогава, обаче, няма да има кой да ги залови, защото прокуратурата ще е приватизирана, както предлага партньорът на Христо Иванов във войната срещу правосъдието – юристът Кристиан Таков, а олигарсите-поръчители окончателно ще са си осигурили недосегаемост.

Източник: "Труд"