Според данни на Европейския съюз, потреблението на текстил в Европа се нарежда на четвърто място по негативно въздействие върху климата и околната среда. Преди него в списъка са единствено хранително-вкусовата, жилищната и транспортната промишленост.

На фона на тези данни, производството на текстилни изделия се е удвоило между 2000 и 2015 г, а в новата продукция се използва едва 1% рециклиран материал.

Ефектът на “бързата мода” представлява все по-голяма заплаха за околната среда, а проблемът може да бъде решен единствено чрез централизирани, съгласувани и стройно организирани мерки, които дават равен шанс на бизнеса и природата.

Именно тук идват и така наречените еко такси, предложени от ЕС като алтернатива на безпрецедентния разрив между потребителски навици и природосъобразност. Какво представляват продуктовите такси, какъв е механизмът на въвеждането им и какви са потенциалните ползи, които биха дошли с тях? Обобщаваме в следващите редове.

Какво представляват продуктовите такси?

Най-просто казано, системата на продуктовите такси е насочена към производителите и вносителите на стоки и продукти, от които се генерират масово разпространени отпадъци. Към момента еко таксите са в сила за продукти като масла, електроника, гуми и автомобили.

През първата половина на 2022 бе публикувана и най-новата Стратегия на ЕС за устойчивите текстилни изделия - неразделна част от Зелената сделка и Стратегията за преход към кръгова икономика. Стратегията адресира предизвикателствата на текстилния сектор, включително и чрез въвеждане на еко такси за производителите на текстилни изделия.

В общото понятие за “текстилни изделия” влизат не само дрехи, но също така килими, пердета, тапицерии, мокети, чанти и всички видове обувки. А заплащането на продуктовите такси се осъществява на няколко етапа:

1.    Вносители и производители на замърсяващите околната среда продукти плащат екотаксите на Организации по оползотворяване;
 

2.    Организациите по оползотворяване разпределят плащанията към подизпълнители, които организират събирането на отпадъка;
 

3.    Подизпълнителите предават събраните отпадъци за рециклиране, по този начин допринасяйки за реализиране на кръгова икономика с минимален отпечатък.

Предвид прогнозите за увеличаване на потреблението на облекло и обувки с 63% до 2030 г., този тип управление на суровините е не просто пожелателен, а абсолютно наложителен с оглед социалната и екологична отговорност на бизнеса.

Какъв е статусът на текстилните еко такси в България?

Еко таксите за текстил и обувки в България все още не са факт - въпреки, че въвеждането им е по-скоро въпрос на време, отколкото на воля.

С днешна дата има няколко фактора, които приобщават България към идеята за отговорно производство и рециклиране на текстил и това са:

1.    Европейската директива, според които въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки е задължително;
 

2.    Европейската стратегия, според която събирането и рециклирането на текстил и обувки са задължителни;
 

3.    Българският Закон за управление на отпадъците, в който вече е прието, че трябва да има екотакси за текстил и обувки.

Последната стъпка към влизането на закона в сила е наредбата, която все още търпеливо изчаква своето обществено обсъждане. И макар и традиционно да се движи с известно колебание, България съвсем скоро ще застане заедно с Европейските си съседи - по пътя към по-дълготраен, по-качествен и по-безопасен текстилен сектор, където бързата мода вече не е на мода.

Какво означава това за компаниите и производителите?

Текстилната индустрия стои на прага на важна трансформация, и тази трансформация не се изчерпва с “плащане на една такса”. Цялостната стратегия на ЕС е насочена към дългосрочно интегриране на принципите на кръговата икономика, минимизиране на отпечатъка и подобряване на качеството на продуктите.

Част от заложените цели са текстилът да издържа по-дълго, да се поправя по-лесно и да подлежи на рециклиране. Към това се добавя изискване за ограничаване употребата на опасни вещества в процеса на изработка на изделията, както и по-сериозен фокус върху социалното и етичното производство.

Или иначе казано - еко таксите са само една малка брънка от голямата верига, която ще пренесе модата от сметището обратно в потребление - при това интелигентно и безопасно.

Този процес на трансформация изисква повече осведоменост, разбиране, воля за промяна и мотивация за успешно адаптиране на бизнес модела към новите реалности. И макар и предизвикателна, тази адаптация е единствената работеща стратегия за развитие на устойчив и печеливш бизнес, актуален на времето си.

Защото въпросът не е трябва ли да бъдат въведени продуктови такси за текстил и обувки. Въпросът е кога България ще действа проактивно за развитие на бизнес модел, ориентиран повече към бъдещето, отколкото към миналото.