Африканец лежи под едно дърво. Идва европеец и му казва:

- Стани да работиш.
- Защо-пита го африканецът?
- За да спечелиш пари.
- Защо?
- Ще си купиш къща.  Ще създадеш семейство. Ще  забогатееш?
- И после?
- После... Ще си лежиш...
- Ами аз и сега си лежа-мъдро отвърнал африканецът.

Разбира се,  българинът  не разсъждава  така. Той обича  труда и дори има празник посветен на него. Вярно, че е той се е родил в САЩ, но и ние сме си го възприели като свой. Настина малко странно е, че точно в деня на труда, не се работи,  но така е според  националния  празничен календар, а той трябва да се уважава.  Пък и  един празник в повече никога не е излишен.

Някога трудът направил от маймуната човек и така му е причинил най-голямото зло.  Защото научни изследвания показват, че тя днес живее много по-добре от него. Според данни от зоологическата градина там никой не я заплашва с уволнение, наказание и няма на главата си началници, а само хора, които й слугуват.

В  поезията трудът е песен, в живота обаче, за  умни се считат тези, които предпочитат да не я пеят. Доказва го и  наложената в миналото философия :  Учи, за  да не работиш.

Народът  пък е казал: От  работа се става гърбат, но не и богат.  И в тези думи има много истина. Преди тридесетина години  някои забогатяха  ей така, докато си спят. Легнаха си обикновени домоуправители или друг вид специалисти, а  се събудиха милионери.
Според статистиката, в края на 2018 ,  безработните  българи са около 4,7 на сто, от работоспособното население.  Това прави  154  000 души.  В същото време икономиката ни алармира, че липсата на работна ръка, ще бъде най-големия проблем в близките години. Все повече се говори, че ще се наложи да се внасят работници от чужбина. Някой  собственици на фирми вече го правят. И въобще не съжаляват. Напротив. Твърдят, че така си спасяват бизнеса.

В годините на зрелия социализъм наред с лозунга: Да живей живей труда! -  по-камерно звучеше и друг:  Ние лъжем държавата, че работим, а тя че ни плаща. Въобще голяма лъжа беше,  толкова голяма, че и днес някои , които страдат по нея.

Разбира се,  времето на  лъжите никога няма да  свърши, но нека видим как е сега. Ще започнем с факта, че повече от милион  млади българи напуснаха родината си.  И колкото и да ги молят президенти и премиери да  се върнат, те едва ли ще го направят. Освен ако не ги назначат направо  министри, депутати и т.н. , каквито случаи вече  имахме. 

Има още една трудова поговорка: Залудо работи, залудо не стой.  Но и тя днес нещо не се вързва с живота. Споменахме, че момента България има едно от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз - 4,7 на сто. В същото време в съседна Гърция тя  18 % . Но да сте видяли някой  грък да се е затичал, да работи в шивашките  цехове в  Петрич и Сандански например. Нищо че, както се казва, вечерта може да се прибере вкъщи.  Няма такова нещо. Няма и да има.  Защото в потъналата в дългове Гърция помощите за безработни, колкото и да ги  режат,  са колкото една хубава родна  заплата.  

Така че отново стигнахме до това какво българинът получава за труда си.  И щом му дават два три  пъти по–малко, отколкото биха му платили за същата работа в чужбина, той ще замине. И ето ти още един патриот и родолюбец, който ще плаче на „Мила родина“ и ще тропа хоро   в някоя любителска трупа, но зад границата.

Та нека на Първи май политиците ни  спрат да издигат втръсналите ни лозунги в прослава на партията си,  а да обяснят защо така  хвалената в Европа България, отличничката по-много показатели, си остава най-бедната страна в общността.  И защо в тази сиромашка страна, най-бързо забогатяват те.  Въпреки, че  живеят само от една заплата.

Исак Гозес