На Бургаския районе съд е връчен препис от обвинителен акт. Като върнем лентата назад, трябва да кажем каква е ситуацията към момента. Да бъде чуто ясно от граничарите и техните семейства. Това каза пред БНТ главният прокурор Сотир Цацаров по повод исканията на турски съд български граничари, убили турски гражданин по време на изпълнение на служебните си задължения, да бъдет предадени на Турция.
За българската правна система тези хора са действали абсолютно правомерно – защитавайки държавната граница и изпълнявайки абсолютно правомерно своите задължения, посочи главният прокурор.
 
„България не предава свои граждани“, категоричен беше Цацаров. „Всяко искане за естрадиция на тези лица ще бъде обречено на отказ“, добави той.
 
„Така трябва да действат всички техни колеги. Държавата трябва да покаже, че ще защитава всички свои граждани. България няма да предаде свои граждани на страни, които не са членове на ЕС“, коментира още Цацаров.
 
„Европейският съд за правата на човека дава същата оценка на случая, както българския съд“, обясни той.
 
Главният прокурор коментира и действията на ДАНС, която взе решение за екстрадиция на няколко турски граждани от страната. По думите му, действията на ДАНС са абсолютно правомерни.
 
„Съвсем ясно казано – в защита на националната сигурност и териториалната цялост. Това е абсолютно нормален начин една държва да отстоява себе си“, смята обвинител номер 1.
 
„Тук не говорим само или единствено за намеса върху изборния процес. Проповядване на идеи свързани и с нарушаване на българската териториална цялост“, каза той относно причините за изгонването на турските граждани.
 
„Няма държава, която да не е заинтересована от нормални отношения със своите съседи. България не прави изключение. Но всяка държава е държава – България е самостоятелна държава и има своите национални интереси“, подчерта той.
 
„В конкретния случай мълчанието, пасивността, не вършат работа никому. Тук не става дума за изтостряне на отношенията с Турция“, допълни той.
 
„Не говорим за шпионство. Говорим за защита на националната сигурност“, каза още той.  
 
Цацров коментира и наболялата тема за телефонните измами и начина за справяне с тях. „За мен продължава да е необясним механизмът, по който много хора се оказват в положението на пострадали. Въпреки правените от нас анализи на престъпления, въпреки усилията на медии за информиране на обществото“, заяви той.
 
„Аз съм го виждал в моето семейство. Моята майка е била жертва на такова нещо и в последния момент не се случи, каквото са се канили да се случи. Разбира се, свързано е със злополука в семейството“, разкри Цацаров.
 
Според него мерките в борбата срещу тези престъпления трябва да включват ограничаване на анонимността при телефонните карти и твърда наказателна политика. „Лишаване от свобода. Не звучи много лицеприятно, но това е единственото лекарство“, категоричен беше той.
 
„Половината от тези, които говорят за реформа, според мен въобще не са в състояние да обяснят какво точно имат предвид“, каза главният прокурор по темата за реформа в обвинението.
 
„Ако на моето място беше някой от тях, трудно можеше да си помислят за реформа в прокуратурата. Една част говорят за това, защото им е удобно. И сега прокуратурата е атакувана, че е поръчкова – това е всеки ден“, заяви той.
 
„Ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, тя какво ще прави – ще сменя съства си като областните управители? При всяка смяна на политическата обстановка?“, попита той.
 
По думите му, радетелите за реформа нямат ясна концепция за това какво трбява да се направи в наказа производство. Според него, Наказателният кодекс трябва да бъде разтоварен от всички обези дребни престъпления, които на практика са администативни нарушения.
 
„НК трябва да бъде реформиран – това не изисква кой знае какви усилия, изисква политическа воля. Само че тогава ства опасно“, каза той.
 
Според него, трябва да има разумни поправки в наказателния процес. Той е еднакво тежък при разследването както на кражба на кабели, така и на убийство. Цацаров изтъкна и абсолютно остарелите термини и понятия в наказателните закони.
 
По думите му, няма нищо лошо „да препишем“ чужди закони и да заимстваме най-добрите практики от други държави.