Тя навърши 50, но едва ли някой ще й даде повече от 30. Изящна спортна фигура и завидна подвижност, опънато лице, от което усмивката никога не слиза. Добронамерена и лъчезарна, Леонсия Докузова лесно печели симпатиите както на пациентите в елитната “Хил клиник” в столицата, където работи като анестезиологична сестра, така и на... зрителите в цирка. 

На манежа медичката се превръща в очарователна акробатка. 

След нейното изпълнение в “България търси талант” професор Кантарджиев ахна, загуби ума и дума
Кръстена е на героиня от книгата на Джек Лондон “Сърцата на тримата”. Образованието си получава в Медицинската академия в София. Работи последователно в големи болници - детската реанимация и оперативния блок в “Пирогов”, неонатологията в “Токуда” и др. Съдбата й отрежда да пътува много като циркова артистка - била е в Русия, Чехия, Полша, Унгария, Германия, Япония, Египет.

През 2003-та дублира като каскадьорка главната актриса в “Извън контрол”, филм с Жан Клод ван Дам, който остава очарован от нея. Обучава оперните артистки да скачат на батут в “Рейнско злато” на Вагнер в Софийската опера и лети като птица в постановката на “Валкюра”. Радва се на двама сина, две снахи и три внучета. Голямата й слабост са животните. Близките и приятели я наричат Люси. 

- Люси, ти практикуваш две сериозни професии - анестезиологична сестра и циркова акробатка? Не ти ли тежи това?

- Трудно се съчетава медицината с цирковия манеж, но с разбиране и помощ от страна на колегите комбинациите се получават. За щастие, хората около мен винаги са ме разбирали. Признавам, натоварена съм много, но не бих се отказала от работата си. 

- Медицинската ти професия е много отговорна. Сега си част от екипа на един голям испански лекар, урологът Фернандо Санча. 

- Проф. Санча е виртуоз в работата си, хирург на световно ниво и прекрасен човек. Целият екип на “Хил клиник” е великолепен. Перфектни професионалисти! Всички се разбираме и работим в синхрон.

Работният ден продължава, докато приключат операциите и се убедим, че пациентите са в добро състояние. 

- Вероятно от малка обичаш цирка?

- Бях хлапе, когато за първи път ме заведоха на цирк. Останах запленена от това изкуство. Спортен тип съм и се зарекох, че ще стана циркова акробатка. 

Потърсих работа в цирка още като дете, но не ме взеха, защото бях много малка

После започнах да се обучавам при цирковите артисти Неди Табакова и Стоил Данаилов. Благодарение на тях навлязох в професията и излязох на манежа. Артистичният ми стаж е доста дълъг вече. Имам прекрасни спомени от турнета в чужбина. И днес изпълнявам ефектни въздушни номера. Напоследък нямам много време за тренировки, но все пак се старая да поддържам форма. 

Деян е доволен, когато гостува на баба си Леонсия и може да си поиграе с кучетата. 

- Много са ти хубави костюмите. Откъде си ги осигуряваш?

- В България цирковите артисти сами си доставяме артистичните облекла. Всеки се старае да изглежда максимално добре на манежа. Лошото е, че покрай ковида участията силно намаляха. Жалко, защото циркът е достъпно, демократично изкуство, което се харесва на всички. Имаме чудесна школа и артисти, известни по целия свят. Достатъчно е да спомена цирковата фамилия “Балкански”.

- Позната си сред закрилниците на уличните животинки. Откъде тръгна любовта ти към тях?

- Тя ми е наследствена, в моето семейство всички обичаме животните. Аз помагам на осакатени и пострадали животинки. В повечето случаи ветеринарите или хората, които ги намират, ги евтаназират, защото не им се занимава с осакатени кучета и котета. Точно те са моята слабост. При адекватни грижи се съвземат, живеят добре и са щастливи. 

- Сред домашните любимци в твоята къща има ли такива? 

- Да, всички са ми любими, всяко едно посвоему. Прибирам ги, водя ги на операции, плащам лечения. Периодично хора с големи сърца ми помагат за разходите за операциите, за медикаменти, пелени и храна. Имам у дома кученца и котенца, спасени от мен, които вече са в добро здраве, проходили са и могат да бъдат осиновени. Ако някой прояви интерес, нека се свърже с мен.

Височините не я плашат

Уличното куче Джеки например е с драматична съдба Блъска го кола в Свищов, деца го намират и се опитват да помогнат. Природозащитници го изпратиха при мен. Осигурих му операция на гръбначния стълб, а после - специална инвалидна количка за куче от Германия. И Джеки оцеля! 

- Винаги ли си гледала у дома животинчета?

- Да, така съм свикнала от дете. Много е важно родителите да възпитават у децата си любов към животните. Това помага на малките да израснат като добри хора. 

- Синовете и внуците ти как възприемат твоята отдаденост към съдбата на уличните животинки?

- Всички у дома обичаме животните. Имам двама сина, Денис и Сантино. Денис и съпругата му Александрина ме дариха с двама юнаци - Андрей и Деян. По-малкият ми син, Сантино, и жена му Петя са родители на моята скъпа внучка Патрисиа. Малките въобще не се боят от животните, играят си с тях, дори спят заедно. Съвсем друг е животът у дома, ако си имаш коте или куче. Покрай животните хората ставаме и по-сговорчиви във всекидневието. За моите внуци агресията е непозната. 

- На предпоследното издание на конкурса “Мисис баба” ти зае водещо място - първа подгласничка. Защо участва в това състезание?

- Исках да внуша на хората, че бабите сме преди всичко жени и трябва да се стараем да изглеждаме добре във всяка възраст. Това е важно най-напред за самочувствието, после - и за хората около нас, които ни обичат и искат да ни виждат в добра форма. 

Маргарита СТЕФАНОВА