Житие на св. мъченик Василиск Св. Василиск бил племенник на св. Теодор Тирон. Той страдал мъченически заедно с Евтропий, Клеоник (паметта им се празнува на 3 март), но бил посечен с меч подир тях.

Мъченията, на които той бил подложен, се придружавали от най-поразителни чудеса, за което свидетелства техният очевидец свещеномъченик Евсигний (паметта му се чества на 5 август). Мъченик Василиск, както свидетелстват мнозина историци, се явил на св. Йоан Златоуст преди неговата смърт и му казал: „Утре ще бъдем заедно“. Св. мъченик Василиск пострадал в царуването на Максимин в 308 година. Според Житие на свети великомъченик княз Йоан-Владимир той управлявал областите Зета и Далмация.

По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол. След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекавало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола.

Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван-Владислав го поканил при себе си чрез посредничеството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори. Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моя меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“

Злодеят го посякъл. Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва. След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).