Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева написа гневен пост на стената си във Фейсбук по повод страховитата буря в Кърджали и местната власт в града.
Както БЛИЦ, бащата на Цвета Караянчева се е разминал на косъм от тежко нараняване, след като дърво се е стоварило върху нея. За щастие той не бил вътре по време на инцидента. 

Ето какво пише Караянчева:

"Моите пет стотинки за събитията в Кърджали от 1 август вечерта. Връхлита ни ураган – стихия, неподвласна на човешка власт, ужас някакъв. Изкоренени дървета, охлузени покриви, слава на Бога без човешки жертви. Всички се обединяваме пред лицето на бедата, загърбваме враждите, тупаме се по гърбовете и се хвалим един друг – браво, браво – гледай какви хубави хора сме родопчаните, на никого не държим карез.

Обаче. Както сме хубави хора, така от години дремем и не протестираме, че градът ни се е превърнал в джунгла – отвсякъде висят неокастрени клони, вечер се препъваме по изкорубени плочки в тъмнината, понеже в 21 век областен град няма грам осветление, нали, въпреки целево отпуснатите 4,5 милиона /четири и половина милиона, повтарям, четири и половина милиона/.

Глутници бездомни кучета, но си казваме – по-добре да ги прескачаме по площада, че в общинския приют е ад, какъвто нито едно живо същество не заслужава. Макар че и там има едни пари отпуснати. И на този фон кметът Азис сега иска от държавата 11 милиона за трафопост, монтаж на осветление, кръстовище, паркинги, тренировъчно игрище на стадиона. /Повтарям – ЕДИНАДЕСЕТ милиона./

За да унищожи парка на града и да го превърне в някаква бетонена бутафория. Извинете ме малко, но давате ли си сметка каква крещяща наглост е това? /Допълнително уточнение – понеже в момента върви гражданска подписка срещу предстоящото застрояване на парк “Простор”, кметът Азис излезе с фундаменталното политическо решение да я забрани. Подписката. Браво, браво, господине./

Та по въпроса – където отидоха четирите и половина милиона за осветление в един град – тъмница, там ще отидат и единадесетте милиона за осветление на стадиона, ако се намери кой да му ги отпусне. Пък ние да си стоим хубави хора и да си траем, че е лошо за здравето да се ядосваш.

А този град – моят град, някога беше красив, зелен, уютен."