Участъците от автомагистрала „Хемус“ до Велико Търново ще бъдат напълно завършени в рамките на следващите 3 до 4 години. Това прогнозира в ефира на БНТ председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Александър Тодоров. Става въпрос за лотове 4, 5 и 6 от пътя Плевен–Ловеч, както и за предходните лотове 2 и 3. Според него финализирането на тези отсечки е от ключово значение за трайното облекчаване на трафика в цяла Северна България.
Ръководителят на пътната агенция обяви и радикална промяна в стратегията за поддръжка на ограничителните системи по пътищата. Досега страната беше разделена на 6 големи района за мантинели, което е водело до липса на синхрон.
АПИ е прекратила забавените заради жалби в КЗК обществени поръчки от миналата година и предлага нов подход: поддръжката на мантинелите да се заложи директно в договорите за текущ ремонт по места.
Така ще се избегнат абсурдните ситуации, в които дадено трасе е ремонтирано по един договор, но опасните прегради не могат да бъдат подменени, защото контрактът за тях е изтекъл или е блокиран.
Инж. Тодоров взе отношение и по дебата за замяната на мантинелите с бетонни ограничители. Макар да уточни, че не е тесен експерт по пътна безопасност, той изрази мнение, че бетонните стени крият сериозни рискове за масовия трафик от леки автомобили.
Тъй като бетонът не се деформира и не поглъща енергията от сблъсъка, щетите за водача и пътниците при удар биха били много по-тежки, в сравнение със стоманените системи, които се огъват и намаляват силата на импакта.
Основната цел на новото ръководство е да ускори работата по ключовите инфраструктурни проекти и да подобри качеството на пътищата, за да се заличи натрупаното през годините „петно върху институцията“.
Инж. Тодоров подчерта, че агенцията съдейства изцяло на Сметната палата за предстоящия одит и очаква безпристрастна оценка.
Като основни причини за критиките към АПИ той посочи дългогодишното недофинансиране на сектора и естественото овехтяване на мрежата.
Голяма част от близо 20 000 км пътища и около 4000 съоръжения у нас са строени през 70-те и 80-те години на миналия век и към днешна дата са тежко амортизирани, което изисква огромни усилия и ресурс за тяхното възстановяване.
