В съвременния български език няма падежи. В старобългарския език е имало 7 падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Падеж се нарича отношението, в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението.
Основните значения на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от значения, които се проявяват с или без предлози. Такива са значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежности, движение, определение.
В днешния български език има само остатъци от падежни форми, които дори не се възприемат като падежи и не се изучават като такива.
В българския говор е останал един-единствен падеж (като се изключи именителният — падежът на подлога) и това е звателният падеж. Той се употребява в обръщенията.
Съществителните от мъжки род (ед.ч.) приемат окончания -о, -ю или -е, ако в основната си форма завършват на съгласна:
- Иван — Иване;
- Петър — Петре;
- господин — господине;
Непостоянното ъ изпада в звателната форма:
- Димитър — Димитре;
Всички съществителни от женски род (ед.ч.) и онези съществителни от мъжки род (ед.ч.), които в основната си форма завършват на -а или -я, образуват звателната си форма с окончанията -о, -йо, -ьо, -е:
жена — жено;
гора — горо;
България — Българийо;
Марийка — Марийке;
Звателният падеж на всички имена от среден род (ед.ч.) и на онези имена от мъжки род (ед.ч.), които завършват на -о или -е, съвпада с именителния им падеж:
- дете — дете;
- куче — куче;
Звателният падеж на имената в множествено число съвпада с именителния им падеж:
- братя — братя;
Ако обръщение в м.р. ед.ч. съдържа прилагателно или числително име, то минава в т.нар. разширена форма:
- мил приятел — мили приятелю;
- скъп брат — скъпи брате;
Няколко примера за остатъци от падежните форми в съвременния език
От винителен падеж:
- Не се сърдя на никого.
- вечер, зимъс, днес, нощес, есенес
От дателен падеж:
- Мама Стояну думаше.
- тем подобни
- нему, ней, нам, вам, тям
От родителен падеж:
- няма срама, от дяда, отстрани, довечера, отръки, преди Христа
- своего рода
От творителен падеж:
- обърна се гърбом, пешком, пълзешком, силом, бегом
- цифром, числом, словом
- ужким, мимоходом
От местен падеж:
- лете, зиме, кротце, малце
- горе, отгоре, долу, отдолуЧести грешки при употребата на падежи
Чести грешки при употребата на падежи
При употребата на местоименията кой, някой, никой в службата на пряко допълнение погрешно се ползва именителният падеж вместо правилния винителен падеж.
Пример:
— Грешно: Не се сърди на никой.
— Правилно: Не се сърди на никого.
