Знаете, че когато говорим за преименуване най-често се прави аналог с определен период в историята. Но интересното тук е, че няма да говорим за него, а за един по-ранен период. Става въпрос за 1934 година и най-голямото преименуване на населени места в нашата страна. Разберете повече по темата, пише Poznanieto.bg.

Защо през 1934 се преименуват толкова много населени места?

Тази година се свързва най-вече с преврата на кръга “Звено” начело с Кимон Георгиев. Но, според професор Анастас Иширков, процесът е започнал повече от 10 години по-рано. Доказателство за това са следните промени:

  1. През 1906 година са сменени имената на 347 населени места
  2. През 1942 година са сменени имената на 360 населени места(Южна Добруджа)
  3. През 1966 са сменени 211 имена на селища
  4. През 1934 са сменени 1875 имена на селища – 32.5% от имената на всички селища

Процесът е започнал много по-рано с комисия, работеща още от времето на Александър Цанков и до правителството на Никола Мушанов – това преди преврата на Кимон Георгиев.

Професор Анастас Иширков, който пише по темата още през 1922 година , уточнява, че преименуването е започнало още след Освобождението. Но проблемът е бил, че то се е извършвало инцидентно, от отделни населени места, които са искали да сменят “омразните” им стари турски имена.

От друга страна, съществува и проблемът, че не се гледа с добро око на смяната на имената на селища, тъй като това води до сериозен хаос сред останалите страни и географските карти, които се изготвят. Тук с промените на имената не се сменят тези, които означават народност или определена етническа група, въпреки че тя може вече да не е преобладавала в населеното място.

Работата на комисията по преименуване на селищата

Тя започва през юли 1932 година, като се дели на 2 части:

  1. Политическа квота
  2. Научна квота

В научната квота се срещат имената на много известни българи, като гореспоменатия Анастас Иширков, историкът Петър Мутафчиев, езиковедът Стефан Василев. Те изказват интересни мнения, но може би най-интересно е на Петър Мутафчиев. Той не е съгласен с масовото слагане на имена на историческа личности на населени места – нещо, което той е забелязал само в съседна Румъния.

Вече след преврата от 1934 година, се продължава работата свършена от предишните правителства. Тогава се взема решение с поредица от нормативни актове да се променят имената на много население места – представляващи почти 1/3 от всички в България по това време. Общата им бройка е 1875 населени места, от които имаме и 14 града. Ето кои са те:

  1. Анхиало – Поморие
  2. Месемврия – Несебър
  3. Василико – Царево
  4. Станимака – Асеновград
  5. Даръ-дере – Златоград
  6. Дьовлен – Девин
  7. Пашмакли – Смолян
  8. Кошу-кавак – Крумовград
  9. Ортакьой – Ивайловград
  10. Ески Джумая – Търговище
  11. Осман пазар – Омуртаг
  12. Каваклии – Тополовград
  13. Мъстанли – Момчилград
  14. Орхание – Иоаниград – Ботевград

По отношение на Орхание, казусът е много интересен. В оригиналът на заповедта е посочено, че ще бъде преименуван на Иоаниград по името на царица Йоанна Савойска. Името й е било изписвано като Иоанна, а не Йоанна както в момента. Но в по-късно заповед, това е променено и градът бива кръстен по името на Христо Ботев.

Видовете промени на имената

Разбира се, че няма как да посочим всички сменени имена на населени места. Това, което можем е да ги обобщим спрямо принципа по който са променени. Ето какви са основните видове промени спрямо това на кого/какво са преименувани:

  1. Светци – село Свети Иван, село Свети Спас
  2. Български ханове – село Аспарухово, град Омуртаг
  3. Български царе – град Асеновград, село Ивайло
  4. Войводи – село Индже войвода, село Страхил войвода
  5. Априлско въстание – село Тодор Каблешково, село Волово(Панайот Волов в момента)
  6. Възрожденци – село Левски, село Капитан Петко
  7. Освободителна война – село Столетово, село Савойски
  8. Български офицери – село Генерал Тошево, село Полковник Серафимово
  9. Исторически места – село Оборище, село Сан Стефано
  10. Исторически битки – село Булаир, село Кубадин
  11. Македоно-Одринско опълчение – село Полковник Желязково, село Велешани
  12. Културни дейци – село Иван Вазово, село Алеково
  13. Кобургска династия – село Евдокия, село Царица Йонна
  14. Чужденци – село Иречеково
  15. Кръстени на живи лица – по принцип е взета решение в комисията да не се кръщават населени места на живи лица. Въпреки това се оказва, че има няколко изключения. Ето кои са те:
    1. Село Генерал Николаево – Данаил Николаев
    2. Село Генерал Панайотово – Сава Панайотов
    3. Село Митрополит Симеон – Одисей Попов(Преславски митрополит Симеон)
    4. Село Шкорпиловци – тук е кръстено на братя Шкорпил, но единият от тях (Карл) е все още жив.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук