Захарий Стоянов е организаторът и ръководителят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. Това заяви пред БГНЕС Васил Димчев, изпълняващ длъжността уредник в Къщата-музей „Захарий Стоянов“ в село Медвен.

Летописецът на Априлското въстание и „главен виновник“ за Съединението е роден като като Джендо Стоянов Джедев в котленското село Медвен през 1850 г. Неговият роден дом днес е превърнат в музей. Експозицията включва интересни фотодокументи, както и негови вещи – фрак и копие на личния му печат.

Представени са и произведения, свързани с публицистичната дейност на Захарий Стоянов и издания на „Записките по българските въстания“.

Васил Димчев е категоричен, че и днес ние се нуждаем от будители като Захарий Стоянов, които да отстояват българския национален интерес.

България е разделена на две части според Берлинския конгрес (1878 г.) на автономното Княжество България и Източна Румелия, а населените с българи земи на Македония, Беломорска и Одринска Тракия остават под властта на Османската империя.

Летописецът на Априлското въстание (1876 г.) Захарий Стоянов се включва активно в политическия и обществен живот на младото Княжество и още докато работи в съда в Русе заедно с един друг свой съратник - Стефан Стамболов, участват в борбите за освобождаване на Македония.

Установяването на режима на пълномощията през 1881 г. прекъсва тази дейност и Захарий е принуден да замине за Източна Румелия. „След суспендирането на Търновската конституция Захарий Стоянов изпада в немилост и е уволнен от Апелативния съд в Русе и е принуден да емигрира в Източна Румелия, където също постъпва на работа в съда, но шило в торба не стои…“, заяви Васил Димчев.

На територията на Източна Румелия, по инициатива на Захарий Стоянов, е създаден Българският таен централен революционен комитет по подобие на този създаден по-рано от Христо Ботев и Любен Каравелов в Букурещ.

Първоначално неговата дейност също е била насочена към освобождението на поробените българи в Македония, но натъквайки се на сериозното противодействие и репресии на османските власти, той се преориентира и изцяло се посвещава на делото на Съединението.

По това време Захарий Стоянов се занимава и с популяризирането на националните герои, имащи заслуга за нашето освобождение, които през първите години след него са забравени. Става дума за Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър.

„Той се сеща първи да ги популяризира сред народа. Организират се празници за честване на Ботев на 2 юни, а през август се почита паметта на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Чрез вестник „Борба“ той пропагандира тези празници и те са посрещнати ентусиазирано от местните българи, въпреки че властите в Източна Румелия преследват тяхното отбелязване“, заяви Димчев.

Той посочи, че всъщност Захарий Стоянов много успешно използва тези празници, за да вдъхнови българите да се вдигнат срещу несправедливите клаузи на Берлинския конгрес, които разделят народа ни отсам и оттатък Балкана.

Виждайки всенародния ентусиазъм е взето решение Съединението да бъде обявено на 15 септември. За да подпомогне народното дело в началото на септември 1885 г. Стоянов заминава за Ихтиман, където трябва да подготви преминаването на групи от Княжеството в Румелия. Но нещата се объркват…

„Още на 2 септември нетърпеливи ученици от Панагюрище се вдигат и обявяват Съединението, те веднага са арестувани, самият Захари също е заловен и изпратен в управлението на Пазарджик, където са и задържаните ученици. Местната полиция, военни и граждани са настроени в подкрепа на делото и много бързо ги освобождават. Стоянов заминава по тайни пътища за Пловдив.

През следващите дни 4-5 септември хората от околните на Пловдив градове започват да се подготвят и тръгват към столицата на Източна Румелия. Захари Стоянов вдига града под тепетата и заедно с пристигналите войски на майор Данаил Николаев арестуват генерал-губернатора Гавраил Кръстевич. Така на 6 септември Съединението става факт“, заяви Димчев.

Актът е абсолютно безкръвен, няма такъв в историята на Османската империя. Единственият загинал е майор Райчо Николов, който е убит от корумпиран служител на пощата, който е отказвал да разпространи прокламацията за Съединението, чийто автор е Захарий Стоянов. След като влизат в пощата и я разпращат и е съставено временно правителство.

Една от причините Съединението да се окаже успешно е и опитът, който е натрупал неговият главен организатор Захарий Стоянов, подчерта Димчев. Той припомни, че Стоянов е на 24 години, когато заедно с 20-годишния тогава Стефан Стамболов участват в организирането на Старозагорското въстание.

Неговият неуспех научава двамата да взимат правилните решения. Така преди Априлското въстание е взето решение то да бъде вдигнато, ако започнат арести, както и става в действителност и вместо на 1 май, в ІV революционен окръг то избухва успешно през април, но за съжаление е потушено.

„Същото се случва и със Съединението, което е вдигнато по-рано“, отбеляза Димчев.

Според него, ако приемем, че Съединението е въстание, то е третото в историята ни след това на Асен и Петър и Ивайло, което е успешно. „Захарий Стоянов има основна роля за този успех като негов ръководител“, подчерта Димчев.