Ако направим анкета с поставения в заглавието въпрос, почти 100 процента от запитаните ще отговорят: „Цар Иван Владислав“, нарекъл се сам „самодържец български“ и „родом българин“ в своя Битолски надпис, пише Труд бг.

Както ще видим обаче, окончателното падане под византийска власт е съпътствано от „мистерията“ около притежателя на българската корона!

Такъв, при цялата условност на понятията, е Пресиан II (февруари - август 1018 г.). Този факт вече „си пробива“ път в учебниците, като е записан дори в световната „Уикипедия“, вкл. в нейната македонска страница:

„Пресијан II е последният македонски владетел на Самоиловото Царство (...) Бугарските и дел од светските историчари Пресијан II го сметаат за бугарски цар...“ Разбира се, за такъв го „сметаа“ и самият император Василий II, а за византийските хронисти той най-често е „Пресиан Българина“. Разбира се, за скопските „историчари“ историческата истина няма никакво значение... 

През февруари 1018 г. Иван Владислав загива пред стените на Драч (дн. Дуръс). Обезвереното болярство в голямата си част поема пътя на капитулацията. Василий II влиза в Охрид и щедро раздава привилегии и високи титли, но не всички са склонни да се покорят на омразния Българоубиец... За съжаление съпротивата е разпокъсана, а нейно най-сериозно огнище са планините на днешна Албания.

1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

В „страната на орлите“ и в наши дни има българи, а в онази далечна епоха те са доминиращ елемент в северната част на страната.

Въоръжен отпор на ромейското завоевание оказват прочутите воеводи Ивац и Николица. И все пак, олицетворение на съпротивата несъмнено е Пресиан.

Събитията се разиграват в околностите на старинния Берат, южният средновековен „български Белград“.

Престолонаследникът Пресиан заема с верните си войски близката планина Томор. За него сме писали и по-рано в нашата поредица, но нека припомним най-важното с някои допълнителни „подробности“...

Разбира се, Пресиан е известен на специалистите, но интересът към неговата личност се засилва след едно неочаквано откритие - не в България, Северна Македония, Гърция или Албания, а в източния край на Словакия!

Оказва се, че през 1060/1061 г. някогашният владетел е завършил земния си път в крепостта Михалд (дн. Михаловце), тогава в кралство Унгария. Пресиан (началната форма на името е „Персиан“, буквално „персиец“) е роден през 996/997 г. и е най-големият от шестимата синове на цар Иван Владислав и царица Мария.

Името му показва изконната връзка на т. нар. Комитопули с Крумовата династия. Владетелското (пра)българското“ име му е дадено е в чест на „архонта на многото българи“ кан Пресиан I (836-852), при когото историко-географската област Македония влиза в пределите на българската държава. В същност (пра)българско е името и на неговия брат Алусиан.

Придружен от братята си Алусиан и Арон, Пресиан оказва отпор на ромеите нейде до края на юли - началото на август 1018 г., но е принуден да сложи оръжие.

И съвсем не е случайно, че Василий II лично (!) ръководи блокадата на Томор в продължение на няколко месеца. Наистина, царица Мария и водещите фигури на аристокрацията са се предали, но войската, следвайки древния обичай, издига престолонаследника на мястото на загиналия му баща. В същност действията на Василий II потвърждават това.

Според хрониста Йоан Скилица императорът "... издигнал висока трибуна, на която приел Пресиан с братята му...“ според римската практика при важни политически актове. Пресиан получава високата титла „магистър“ - абсолютно същата /!/, с която през 971 г. император Йоан Цимиски удостоява пленения във Велики Преслав цар Борис II (970-971).

За Българоубиеца очевидно Пресиан не е престолонаследник, а владетел на покорена България. Плененият Пресиан е изобразен и в една известна, но рядко коментирана миниатюра от т. нар. Венециански псалтир на Василий II, рисувана през следващата 1019 г.

Показан е в царски одежди, абсолютно същите като на императора, но без ризница, копие и меч, носени от победителя Василий II.

Заедно с Пресиан в нозете на василевса са още седем българи - водещите фигури в завладяното царство: Алусиан, Богдан, Ивац, Елемаг, Гавра, Николица, Кракра...

Някои от тях са изобразени без колани - свидетелство, че по същото време са в затвора, но по-подробно на този въпрос се спираме в книгата „Векът на цар Самуил“ (2014).

Отначало мерките за сигурност спрямо Пресиан и роднините му са строги. От друга страна, Василий II полага усилия за приобщаването им към имперския елит, вкл. като им дава високи постове и богати имения в Мала Азия и Армения, все пак възможно най-далече от България...

Пресиан е назначен за управител (стратег) на провинцията Вукеларион с център Ангора (дн. Анкара) с годишна заплата от 2160 златни номизми, т. е. над осем кг злато! 

През 1026 г. Пресиан участва в заговор против император Константин VIII (1025-1028), но е в конфликт с друг претендент - ромейският аристократ Василий Склир. Пресиан е помилван, докато Склир и останалите заговорници са ослепени.

По-мекото отношение към него вероятно се дължи на опасенията от възможен бунт в България, покорена преди едва осем години.

Вторият заговор, в който Пресиан вече е главното лице, е през 1029/1030 г. - след поход на император Роман Аргир (1028-1034) против Алепо, в който според един арабски хронист е участвал и „... царят на българите...“. Целта е да бъде свален бездарният Роман, заел престола благодарение на брака си със Зоя.

Зоя и по-малката u сестра Теодора, племеннички на Василий II, са единствени наследници на т. нар. Македонска династия, наречена така по името на византийската провинция „Македония“ (Източна Тракия).

Превратът би довел на престола Пресиан и Теодора, но византийските тайни служби разкриват заговора. Този път Пресиан е ослепен и заставен да приеме монашеството. Теодора е отстранена от двореца, но по-късно възстановява позициите си и определено толерира Пресиановите близки.

Замислите на Пресиан отразяват политическото мислене на собствената му епоха. Като наследник на царство и прочути владетели, той явно възприема идеите на цар Симеон Велики - „василевсът на българите и ромеите“! Смятал е, че така ще освободи народа си „отгоре“...

Eдин брачен съюз между българската (Крумовата) и византийската (Македонската) династия е в тон със Симеоновите виждания за изграждането на „българо-византийска империя“. Още нещо, за разлика от Византия, в България владетелят задължително е трябвало да бъде от „царския род“, а българската династия е смятана за „ненадмината по своята знатност“.

Когато през 1057 г. Екатерина, най-голямата от сестрите на Пресиан, става императрица като съпруга на Исак I Комнин, това е схващано и като династичен съюз между ромеи и българи.

През 1978 г. при археологически разкопки на средновековна църква-ротонда в Михаловце е открит надгробен паметник с надпис на българската азбука - кирилицата.

Публикуван е от проф. Войчех Ткадлъчик: „Тук лежи княз Пресиан, (роден) в годината 6505 (996/997), (починал) в годината 6569 (1060/1061).“ Най-пълното проучване на паметника е дело на словашкия учен Мариан Виздал и българския му колега д-р Николай Николов от Шуменския университет.

В надписа Пресиан не е „цар“, а „княз“, вероятно защото не е официално коронясан от тогавашния български патриарх Давид. И все пак е владетел, защото през XI в. титлата „къняз“/„княз“ е равнозначна на западната „крал“.

Заточен в манастир, неизвестно кога и как Пресиан II успява да избяга в съседна Унгария. Навярно е разчитал с унгарска подкрепа да вдигне въстание и възстанови българската независимост.

Според М. Виздал и Н. Николов е възможно монахът с царска кръв да е поел като православен мисионер по стъпките на светите Кирил и Методий. Така или иначе, „историята“ на Пресиан е не само поредната „мистерия“ от средновековното минало, но и ярка илюстрация на стремежа на прадедите ни за възкресяването на погиналото Българско царство.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук