И тази седмица продължиха протестите на служителите на столичния градски транспорт. А решението на кризата с липсата на шофьори в София идва от Средна Азия.
Защо 1500 евро заплата е повод за протест за един български шофьор и сбъдната мечта за един узбек?
Хайрула Каримов е автобусен шофьор от столицата на Узбекистан Ташкент. Най-големият град на централноазиатската страна от бившия Съветски съюз, се намира на 5000 километра от София.
„Тази професия идва от баща ми. От поколения идва. Обичам своята професия“, казва Хайрула пред bTV.
В началото на тази година в Ташкент се появяват реклами за работа в България. Хайрула вижда една от тях.
Каним квалифицирани шофьори да работят в България. Заплатата започва от 1100 евро. Ако работиш допълнителни часове, можеш да получиш договор и за по-високо заплащане.
„В рекламата чух, че набират за работа. Аз исках да видя Европа. Като дете съм учил за България, знам България. Исках да я видя. И така получих договор. Всичко се получи при мен. И ето ме сега - на работа в България“, обясни Хайрула Каримов – автобусен шофьор.
Работодателят, който търси хора на 5000 километра от България се оказва Столичният градски транспорт. Така шофьорът от градския транспорт в Ташкент Хайрула пристига в столицата на България. От февруари Каримов има договор за водач на автобус с общинското дружество „Автотранспорт“. Обслужва линия 59 от метростанция „Мизия“ до село Мърчаево.
„Заплатата ми е 1500 евро. Тези пари аз изпращам на своето семейство. Тук ми дават ваучери за храна. И ми плащат хотел“, казва мъжът.
Това, което Хайрула нарича хотел, е стая в общежитие в село Ботунец, в което е заедно с други узбеки, дошли да работят в градския транспорт на София. Каримов кара автобус в екип, заедно с българския си колега Добри. В 13 часа правят смяната по линия 59.
Хайрула, заедно с общо около 30 узбеки, идват в София, за да карат автобус. Докато българските им колеги протестират за по-високи заплати, а столичната компания за градски транспорт не успява да намери желаещи да карат автобуси, тролейбуси и трамваи.
Средната заплата за шофьори на автобуси в София е около 3500 лева. Но желаещи да работят няма. Средната заплата в Узбекистан се равнява на около 700 лева, според официалната статистика.
„Всичко се свежда до парите. Кой каквото и ще да ми говори, това са празни приказки. Той не е дошъл да ми гледа моите сини очи, а е дошъл да изкара някакви пари да гледа семейството си“, заяви Добри.
Заплатите, срещу които българските шофьори протестират, се оказват мечта за хората от Узбекистан. Брутният продукт на глава от населението в Узбекистан е почти 5 пъти по-малък от този на България, а заплатите там са между 3 и 4 пъти по-ниски отколкото у нас. Затова Хайрула споделя, че е щастлив тук.
Той е доволен от условията, защото живее в общежитие, има ваучери за храна и може да изпраща над 1000 евро на месец на семейството си в Ташкент.
„Имам семейство, да. Имам 5 деца. Жена, майка, братя. Те сега живеят в Узбекистан. Всичко е наред с тях. Всеки ден се чуваме. Разговаряме по телефона. Традициите тук и у нас са доста сходни. И хората са еднакво добри“, споделя Хайрула.
52-годишният мъж от Узбекистан казва, че е щастлив от работата и живота си в България.
„Когато не разбираме, ни обясняват. Тук има много добър екип. Благодаря на директора, заместник-директора. Началник смяната. И имаме един шофьор, истински брат. И много добър приятел - Стефан. Той ни помага много. Не само на мен, но и на всички узбеки. Какви проблеми има, ги решава. Всичко при нас е отлично“, обясни още Хайрула.
- А имаш ли такава идея да доведеш семейството си тук?
- Да, ако това е възможно. Жена ми иска да дойде, ако всичко е нормално. Но това е временен договор. Сега имам контракт за 1 година. Ако решат да ми го удължат, догодина ще видим. Ако всичко е нормално, ще работя.
- Какво мислиш за нашата страна, за София?
- Хубав град, красив град. Хубава природа, хареса ми.
- Разбираш ли български?
- Не, но малко по малко, все още учим."
А в Узбекистан продължават да търсят шофьори за София.
София не е единствената европейска столица, която търси шофьори за своя градски транспорт в Узбекистан. Узбеки се набират и за работа във Варшава.
Засега хората, дошли от Узбекистан, се оказват като отговорни и добри служители, споделят техни колеги.
А колко ли българи биха благодарили и биха били благодарни за това, че живеят в общежитие в Ботунец? Узбеките споделят, че са доволни.
А когато с Хайрула говорим за разликите между родината му България, той си споделя, че му прави впечатление колко малко деца имат българите, на фона на узбеките. И само няколко месеца по-късно един шофьор от Ташкент вече разбира какъв е един от най-големите социални и икономически проблеми на България и Европа - демографията. Именно липсата на хора го е довела тук.
