Албански реотан, така някога се определяше човек, който схваща бавно или въобще не го прави. Звучеше обидно. Днес, когато реотаните изчезнаха, а Албания възхищава с темповете си на развитие, подобна фраза вече няма никакъв смисъл.
Само допреди четвърт век тази страна беше като черна стая. Никой по света не знаеше какво има в нея, а и никой в стаята не си представяше как изглежда светът навън. Върховният лидер Енвер Ходжа, който заемаше едновременно петте най-висши поста в държавата, я беше превърнал в затвор.
Поклонник на Сталин и на китайския вожд Мао Дзе Дун, той напуска скандално конгреса на КПСС, на който Хрушчов развенчава бащата на народите
Никита Сергеевич плаща за тази си позиция с това, че никога не е допуснат в Албания.
Загрижен за населението си и с обяснението, че трябва да го предпази от ядрена война, Ходжа построява повече от 170 000 бетонни бункера. Те не влизат в употреба, но парите са похарчени, и то докато народът гладува.
Днес тези символи, внушаващи страх от врага, почти са се изравнили със земята. С изключение на един. Той се намира в центъра на столицата Тирана и всеки ден е посещаван от стотици. Не само туристи, албанците също идват. Децата - да видят какво е било в съвсем близкото минало, а по-възрастните, за да си го припомнят. Сега в коридорите, в които потъваш след входа на бункера, е тихо. Само от време на време се чуват записи на стенещи от болка хора.
Мъчениците са по снимките на стените, имената им се помнят, машините, с които са ги измъчвали, са си на същите места
Дори кабинетът на директора на затвора, със стаята му за почивка, е непокътнат. Стои си лавката с томовете на Ленин, Сталин и портрета на Ходжа-та. Вождът обявил Албания за първата атеистична страна в света и разрушил или затворил всичките стотици хиляди православни храмове, джамии, манастири. Решеният да проповядва каквато и да е религия без време попада в затвора. Марксизмът, ленинизмът и сталинизмът стигат. Всяка друга вяра е ерес.
Богопомазаните властници живеели в затворен квартал и никой простосмъртен нямал право да стъпва там. Албания, страната, която е най-големият износител на битум в Европа, по това време имала само 18 километра асфалтиран път. Той свързвал летището с резиденцията на Енвер Ходжа. По него са преминали Фидел Кастро и лидерите на Виетнам и Лаос, единствените държавни ръководители, допуснати на погребението на Енвер Ходжа през 1995 г., който преди това оцелява при двадесет опита за атентат.
Паметникът на Скендерберг в центъра на Тирана
Три години по-късно по настояване на дъщерята на вожда в центъра на Тирана е построен внушителен музей на баща й
И с това изречение поставяме точка на онази мрачна история на Албания, продължила 24 години, напоена с кръвта на много интелектуалци, политически противници и набедени невинни хора, схрускани от железните челюсти на вожда и неговата безпощадна тайна полиция.
Че днес Албания е друга, личи по споменатия вече музей на вожда. За разлика от нашите политици, сънародниците му не са го съборили. През годините той е изпълнявал различни функции, бил е дори щаб на НАТО. Днес е едно от най-посещаваните места в Тирана. Стотици всеки ден изкачват стоте стълби на пирамидата, за да се порадват на внушителната гледка на столицата от високо. Вътре има малки магазинчета за сувенири, кафене, учебни центрове, галерия. Най-младите дори не знаят защо възрастните го наричат пирамидата на Енвер Ходжа. Те не се интересуват от миналото. Може би, поели в новия си живот, не поглеждат назад и четирите милиона албанци, които битуват зад границите на страната
Те са с милион и половина повече от тези, които са останали в нея. А дали ще се върнат някога? Вече никой не се пита това.
Днес Албания е огромна строителна площадка. Нови къщи никнат и по големите градове, и по селата. Най често на три етажа. По традиция най-напред се обзавежда и населява третият, след това първият. Вторият може да остане недовършен с години. Този странен подход има и своето обяснение. Албанците не обичат да живеят на земята, а и за недовършената сграда не се плащат данъци.
Често по балконите на къщите, особено по селата, могат да се видят закачени плюшени играчки, чието място по принцип не е под дъжда, а в детските стаи. Те са там обаче не случайно.
Мечетата дават знак, че в тази къща има момче, което си търси булка, а куклите говорят красноречиво, че булката е точно в този дом
Време е да я поискат. Не са нужни клубове за запознанства, вечери, обяснения и плахи танци. Всичко е казано, по-точно показано, кратко и ясно. Останалото е действие.
Това, което у нас предизвика всенароден протест и събори правителството, в Албания се случи мирно, тихо, елегантно. Инициативата, както рядко се случва в обществения живот, дойде от долу и се реализира от гражданите, а не от правителството. Без напрежение страната мина към еврото, без да се отрече от националната си валута - леки. Почти навсякъде, дори в по-малки магазини и кафенета, на еврото се гледа със симпатия. Може да се плаща и с карта. И все пак нека се знае, че според банковия курс 50 леки са приблизително един лев.
Минималната работна заплата в Албания е 300 евро, за добра се счита 2000. При пенсиониране държавата плаща 70 процента от актуалната заплата. Минималната пенсия е 150 евро.
И ето че най-после, след като се улисахме по женитби, пари и къщи, пристигаме там, накъдето бяхме тръгнали - столицата Тирана.
Прословутите бункери на Енвер Ходжа
От гледна точка на останалите си европейски посестрими тя доста младее. В историографията се приема, че Тирана е основана през 1614 г. от Сюлейман Барджини - паша на село Мълет. Вероятно като стъпил на онова празно място, той много искал да се помоли, нахрани и изкъпе, затова първите неща, които построил, са джамия, фурна и хамам.
Днес някога сивата, мрачна Тирана е модерен европейски, красив град, в който живеят около 600 хиляди жители. Някои от новите сгради са истински комплимент за всеки архитект и строител. Разбира се, централният площад носи името на националния герой Скендерберг. Неговият паметник гордо се издига в центъра му. Наоколо са библиотеката, шопинг центърът, в който се продават и обувки за 700 евро, православният храм, джамията, сгради все издигнати през последните двадесет години.
Забраненият някога квартал на богопомазаните днес е любимо място на хората на изкуството
Свободата е навсякъде. Красивите жени също, както и мерцедесите, от които ви съветваме, пазете се. Албанските шофьори не са от най-любезните, дори на пешеходните пътеки.
А колкото за мерцедесите, ненапразно ги споменаваме. Те са любимите автомобили на тамошните балканджии. Тази марка е на почит, говори за престиж и авторитет. Независимо от годините, прогнилите ламарини и грохналия двигател на колата, важното е на капака й да има прочутото кръгче с три лъча. То говори, че си важен, престижен и авторитетен. Нещо, за което всеки, не само албанците, мечтае цял живот.
Исак ГОЗЕС
