Българите от години не харесват политическата класа, която сами си отглеждат, и най-много се дразнят, когато по улиците премине с лимузината на някоя важна клечка с цял кортеж от джипове и БМВ-та на Националната служба за сигурност. Ясно е, че отговорните за държавните дела трябва да пътуват бързо и удобно и да бъдат охранявани. Дали обаче не харчим повече, отколкото можем да си позволим, за мобилния лукс на властта, пише "Марица".

Справка в регистрите показва, че по пътищата на най-бедната държава в Европейския съюз ежедневно се движат над 90 000 служебни автомобила.

В тях се возят министри, депутати, кметове, държавни и общински служители, чиновници в десетките агенции, дирекции, областни управи и все още работещите държавни фирми и компании.  

За сравнение в пребогатата Швеция има едва 9 служебни автомобила, като един от тях е предоставен на кралската фамилия.  

Данните за разпределението на служебните коли у нас обаче показват един интересен факт. България е парламентарна република, и въпреки че депутатите са най-често заклеймяваните хора в политиката, а институцията - с най-нисък рейтинг, точно в Народното събрание има най-строг ред по отношение на автомобилите и почти никакво разточителство.

Право на служебен автомобил и личен шофьор имат само председателят на парламента и неговите заместници, както и шефовете на 21 парламентарни комисии.

Останалите народни избраници могат да ползват кола само при предварителна заявка, като за съответния курс се разписват в специален дневник и пътен лист с ясно разписани цел на пътуването, изминати километри и време за извършване на съответния курс.

За последно парламентът обнови парка в началото на 2013 г. със 75 леки и 5 лекотоварни автомобила "Фолксваген" на обща стойност 1,5 млн. лв. В предишните години парламентът залагаше основно на марките БМВ и "Мерцедес".  

Другата екстра за депутатите е, че имат право на пари за гориво, когато се движат по работа с личните си автомобили. 

Разходите за транспорт в парламента обаче са несъвместими с тези на министрите и техните подчинени от изпълнителната власт. Справките показват, че от 1993 г. до днес различните български правителства са закупили 352 луксозни автомобила само от марките "Мерцедес" и БМВ.

Как е по света: На Запад - с колело и пеша

Дали е популизъм, или не, но освен охраняваните в тежки кортежи държавни ръководители сред висшите политиците на Изток и Запад има чешити, които продължават да ходят на отговорната си работа пеша, с влака и дори с велосипед. 

Индийският лидер Махатма Ганди не е оставил колелото през целия си живот. Като млад адвокат той е ходил с велосипед на работа, като въртял педалите по осем километра на ден. Отнесъл любимото си превозно средство чак в Южна Африка, когато помагал на местните лекари по време на голямата хуманитарна криза. 

Велосипедът за политици е популярен и на Стария континент. Лидерът на британските лейбъристи Джереми Корбин и бившият кмет на Лондон Борис Джонсън често можеха да бъдат забелязани да въртят педалите сред обикновените хора по улицата.

Самият Дейвид Камерън също карал колело като член на парламента, въпреки че често бил следен от служебен автомобил, превозващ куфарчето и официалните му обувки. 

Сред политиците има и заклети пешеходци. Новият президент на Австрия Александър ван дер Беллен, известен екозащитник и лейбърист, продължава да ходи без охрана. Наскоро фотографите го уловиха след края на работния му ден на улицата във Виена да тръгва към автобусната спирка скромно облечен и с торба под ръка. 

Президентът на Швейцария Дидие Буркхалтер също не обича кортежите и ходи до офиса си с влака и после пеша.