На всеки 18 ноември по традиция магическият ресторант на Астор се изпълваше с гости. За рождения му ден се стичаха да го поздравят: арменци, фокусници, певци, артисти, приятели, дори непознати. На сцената всеки показваше това, което може, в един спектакъл, който продължаваше далеч след полунощ.

Вече втора година празник няма да има. Астор си отиде от този свят на 5 май 2022 г. Днес други, на които той щедро раздаде реквизита си, ще изпълняват неговите фокуси. 

Осемдесетият му рожден ден ще бъде честван без него

А той го чакаше с такова нетърпение. Дори отрано готвеше сценария за юбилейния си спектакъл. Съдбата обаче реши друго. Отиде си без драми, с шеговитата си усмивка, както бе живял. Но и днес мнозина още помнят историите, които така сладкодумно разказваше. Една от тях бе свързана с Людмила Живкова, принцесата, с която той толкова желаеше, но не можа да се срещне. 

Всичко започва с онова кратко писмо, в което пише, че българският маг е регистриран сред участниците на фестивала от Интернационалното Магическо братство на САЩ. За целта трябва да се яви на 12 юли в девет часа сутринта в хотел “Хилтън”, град Питсбърг, Пенсилвания.

Оттук започва и ходенето по мъките. Всичките 5000 лева, спестявани за мечтания апартамент, се стопяват за дни. Само роклята “Кристиан Диор” на Пепа, неговата съпруга и партньорка на сцената, струва фантастичните тогава 400 лева. Още толкова плащат за двата му костюма, ушити в модната къща “Лада”. Като се добавят парите за самолетните билети, хотелите, таксите, ще излезе, че американската авантюра може да докара артистичното семейство до просешка тояга

Наоколо се чуват гласове: Напразно изхарчи толкова пари. Толкова ли е глупав. Дори Пепа е скептична: Ти си луд! Точно на нас ли смяташ, че ще дадат наградата. Не знаех, че си такъв наивник.

Седмица преди да тръгнат обаче, Астор все по-силно предчувства, че там, зад океана, нещо ще се случи. Сънува голям успех. И тогава му хрумва идеята непременно да го сподели най-напред с Людмила Живкова, министърът на културата.

Разбира се, той не я познава лично. Веднъж тя неочаквано дойде в елитния бар “Астория”, където той работеше. Настана суматоха. Тогава я видя за първи път: слабичко чернооко момиче с бяла шапка и още по-бяло лице. Изглеждаше малко смутена от околното любопитство.

Преди да тръгне, успя чрез приятел да уреди срещата. На 21 юли 1981 г. в 15 часа тя щеше да го чака в министерския кабинет. 

В Питсбърг на фестивала на Американското магьосническо братство българският маг Антраник Арабаджиян-Астор наистина получи “Златен Оскар”. Беше трудно. В първите две минути публиката не му обръща никакво внимание, насочила интереса си към седналия на представителната маса идол на американската магия и наследник на Худини - Удивителният Ранди. Тогава арменецът от Шумен грабва вестник и се устремява към него. Къса хартията на парчета, прави топка и от нея вади чаша шампанско. Ранди става на крака, ръкопляска, а с него и цялата зала.

Така Астор става единственият европеец, носител на мечтания от много негови колеги приз. На молбите на домакините да остане още седмица, за да разгледа свободния свят, той отвръща, че бърза заради нещо, което не може да отложи. Докато летят над океана, той мисли за срещата и дори мислено си говори с министъра. 

Самолетът каца в утрото преди аудиенцията. Магът предвидливо е оставил колата си на летището, за да не губи време. Към обяд вече се готви да тръгва, когато чува по радиото траурна музика, а после съобщението, че Людмила Живкова е починала. Смъртта настъпила часове преди това, малко след полунощ.

А номерът с накъсания вестник, който носи толкова голям успех на мага в Америка, в луксозния “Ишар Шератон” в Багдад едва не го погубва

Още на сутринта след премиерата той е привикан при шефа на хотела, който е лаконичен: Предупреждавам ви, че ако случайно на вестника, който късате, има снимка на иракския вожд Саддам Хюсеин, с вас е свършено. 

От този момент нататък фокусникът работи само с вестници, които взема от българското посолство. И независимо че са нашенски, внимателно ги оглежда - да не би случайно Саддам да се е появил на фото и там. 

Когато през 2000 г. България гръмогласно обяви, че става член на НАТО, Астор леко се усмихна. Аз вече съм бил там, и то преди 40 години. И пак разказваше: В Холандия един ден собственикът на заведението, в което работи, му казва: “Тръгваме. Ще направиш спектакъл на много важно място”. Пътуват през гъста гора, потъват в някакъв тунел и спират пред тежка желязна врата. Гримьорната е малка осветена стая. След минута са на сцената. Залата е пълна с военни, които гледат лошо:

- Гости от слънчева България - обявява конферансието.

И в този момент генералът на първия ред се хваща за главата. Оказва се, че той е командващият на секретните военновъздушни сили на Холандия. А срещу него стои един напет запасен редник от войските на Варшавския договор, най-големият враг на предвожданите от него войски.

В Йордания Астор работи в петзвездния хотел “Холидей”. Реклами на шоуто му непрекъснато се въртят по телевизията. Веднъж, докато се разхожда из един провинциален ориенталски пазар, той усеща как някой ловко го хваща за ръката, придърпва го и след миг се оказва в компанията на мъж насред магазин за килими. Появява се и момче, което гледа притеснено. Мъжът, явно баща на момчето, вади огромен лъскав ятаган и казва:

- Отрежи си главата, да те види синът ми! Разбери ме, не мога да го водя чак до Аман заради един спектакъл.

Астор винаги е казвал, че да бъде артист, маг е била детската му мечта. И той не само я осъществи, но цял живот, до последния си дъх, я следваше. Изнасял е по четири спектакъла на ден, при това в различни градове. Прославял ни е по света. За България той ще си остане символ на илюзионното изкуство. Господарят на магията. 

Исак ГОЗЕС

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук