За родоначалника на старата македонска книжовност Климент Охридски нямаме достатъчно данни за неговия произход, къде е роден, за младежките му години, пише Вера Стойчевска – Антич в материал, публикуван в македонския “Утрински вестник” под заглавие “Климент Охридски – родоначалник на македонската писменост”.
Смята се, че е роден около 840 г., а се знае, че е починал на 27 юли 916 г. в неговия манастир в Охрид. Повечето слависти смятат, че е и роден в неговия желан град Охрид. Тази предпоставка се базира на решението на Климент Охридски да живее и работи най-често в Охрид, където е отишъл от българския център през 886 г., пише Стойчевска-Антич, която точно така пише за българската столица – български център и не посочва, че Климент Охридски е изпратен в Охрид от българския княз Борис и с каква съответно мисия.
Говорейки за преследването на учениците на Кирил и Методий след смъртта на двамата братя, Стойчевска- Антич пише: Измъчвани и прогонени, някои от тях умрели, други били продавани по европейските пазари като роби, трети се отправили към Адриатическото крайбрежие, а отделна група, сред които били Климент и Наум Охридски, преминали река Дунав и пристигнали в Белград. Оттам заминали за българската столица на княз Борис, където били посрещнати добре и настанени в най-богатите къщи на благородници, защото князът отдавна искал образовани хора, които са усвоили славянската писменост”, разказва жената, като дори не споменава името на българската столица, говори за благородници в България, не пропуска да отбележи и Белград по пътя на учениците на Кирил и Методий. По-нататък Стойчевска-Антич продължава: Мнозина слависти смятат, че Климент Охридски е роден в Охрид заради голямата му любов към този град. Документите не разкриват това, както и годината на раждането му и произхода му. Но това, което е направил той с дейността си, остава като трайна придобивка за македонската история и култура. През 886 г. Климент Охридски в Охрид поставя основите на Охридската книжовна школа, в която става и първият учител. Той сигурно е знаел колко неграмотно е населението в Македония и е започнал интензивна работа по ограмотяването на млади и стари във формираната школа. В нея учениците са изучавали глаголицата. В славистиката дори се смята, че Климент Охридски нарочно заминал за Западна Македония, която тогава била в състава на средновековната българска държава, за да може да проведе там спокойно цялата наследена Кирило-методиевска традиция, изнася жената “интересното” обяснение защо Климент Охридски е отишъл в Охрид, като пропуска да каже, че Климент Охридски е изпратен в Охрид от българския цар Борис /между другото фреската с лика на цар Борис в църквата в манастира “Свети Наум” край Охрид и до днес е с избодени очи – бел.ред./. И докато в Охрид се разпространявала глаголицата, продължава жената, в Източна България, в Преславската книжовна школа започнала да властва кирилицата, твърди Стойчевска-Антич. Просто е невероятно как пропуска да посочи, че  кирилицата най-вероятно е създадена от самия Климент Охридски, нарекъл новата азбука в чест на своя учител Кирил. След моравската мисия той пренася дейността си в Македония, която става разсадник на Кирило-методиевската писменост и традиция. Изпъква като първия учител, като организатор на Македонската православна църква, като родоначалник на средновековната македонска книжовност, заключава жената, написала “интересния” материал, която очевидно “добре познава” историческите факти и “добре” ги тълкува. Публикацията във вестника е в рубрика “Култура”. /БЛИЦ