На 13 юли най-големият андалуски вестник, “Малага днес”, излезе на първа страница с огромно заглавие: “Фланелките на Малага предизвикват фурор”. От голямата снимка под него става ясно, че заслуга за “фурора” имат новите екипи на местния футболен клуб, които току-що бяха официално представени. 

 По-долу в статията се казва, че още първия ден са се продали две хиляди бройки. Има снимка на първия купувач, но преди това най-важното - холандската фирма, която ги е произвела, е вплела в тях елементи от кубичните фигури на Пикасо. Надеждите са, че магията, родена от таланта на гения, ще помогне на отбора да се върне в елитната група. 

Първото, което вижда престъпилият огромната зала на железопътната гара в Малага, е копие на прочутата творба на гения “Герника”. 

Наричат Пикасо мотора на туризма на най-красивия град на Андалусия, неговото родно място

Семейството му го напуска, когато той е на 14 години, но раздялата не е причина да го забрави и да спре да мечтае там да има негови картини. Идеята да се създаде “Музей Пикасо” е от 1953 г., но се реализира 50 години по-късно - на 27 октомври 2003 г. На церемонията по откриването присъстват крал Хуан Карлос и кралица София.

Първите експонати за новия музей предоставя вдовицата на големия му син Пауло. Тя дарява картини, книги, графики. След нея и внукът на художника Бернар добавя към колекцията още 51 картини. Това са ранни рисунки, студентски работи, творби от периода на кубизма и от последните години на гения.

Музеят е разположен в стария дворец “Буенависта”, строен през 16-и век. Мраморни, още по-стари колони са вградени във вътрешния двор. Те са открити при археологически разкопки в Севиля и са уникални с това, че размерите на обиколката им в долния, средния и горния край са различни. 

На двата етажа на галерията, чиито стени са боядисани в бяло, са представени 285 творби на Пикасо - графики, картини, керамика, скулптури. Повечето от тях могат да се видят само тук. 

Наблизо до музея, на площад “Мерсед”, в историческия център на Малага, се намира родната къща на художника и фондацията, която носи неговото име. 

От тук започва животът на човека, който ще каже: “Аз не търся, аз намирам”. 

Началото е драматично, по една щастлива случайност то едва не се слива с края 

На 25 октомври 1881 г. в семейството на Хосе Руис и Мария Пикасо се ражда първият им син. Жените, които помагат на родилката, обаче са силно уплашени, когато виждат бебето. То е миниатюрно, не издава звук и изглежда мъртво. Те го оставят на една маса и тръгват да съобщят тревожната вест на майката. В това време чичото - лекар, забелязва, че в преценките им има някаква грешка. Той запалва дебела хаванска пура и изстрелва кълбо гъст дим в лицето на новороденото. В същия миг то се съживява. Никотинът го спаси, е заключението на доктора. 

Верни на тогавашните традиции, към името Пабло прибавят още поне десет презимена, включващи баба, дядо и куп роднини. В крайна сметка налага се фамилията на майката и така синът става Пабло Пикасо.

В музейната сбирка, подредена в дома на художника, се пазят обувчиците, с които той е проходил. Тук е библиотеката, изящните мебели, снимки, ценни вещи. В приемната са закачени картини на баща му. Тук по време на едно земетресение той прегърнал сина си и на бегом се озовали на улицата. 

Хосе Руис освен художник е и преподавател по рисуване в близкия колеж. Разбира се, той мечтае синът му да наследи дарбата му. 

Молив, а не майка и татко е първата дума, която произнася наследникът

Детските му рисунки са повлияни от картините на бащата, в които има различни животни и най-вече гълъби. 

Пабло е още много малък, когато Руис с радост забелязва, че синът му има талант. Започва да го учи. Често го води на арената за корида. Над 14 000 зрители се събират там, за да гледат спектакъла. Малкият не изпуска нито миг от битката между човека и бика. Така се ражда първата му картина - “Пикадор в жълто”. 

Пабло е на 13 години, когато постъпва в училище за изящни изкуства. Учението обаче не е неговата стихия. Той предпочита да не пилее времето си над досадни учебници, а да рисува. В една кръчма на улица “Реал де корида” излага за първи път картините си. Оценката на познавачите за тази изложба е, че се е родил “Моцарт на рисунката”. А заключението, което прави самият Хосе Руис, е, че синът му е станал по-добър художник от него, и завинаги оставя четката. Три от първите изложени картини на Пикасо днес се пазят като най-ценна реликва в галерията на Фондацията.

Пабло Пикасо се разделя с Малага на 14 години, а с Испания на деветнадесет. 

Франция става негова втора родина, а Париж - обичан дом

Тук рогът на изобилието го засипва с всичко, за което мечтае един простосмъртен: слава, жени, пари, почит, обожествяване. Да, той получава всичко, но нищо от това всичко не е даром.

През 1971 г. Пабло Пикасо е вписан в Книгата за рекорди Гинес като художника с най-дълга кариера - 75 години. Нарисувал е 50 000 творби. 1500 от тях са откраднати, изчезнали или обект на съдебен спор. Той е най-краденият художник. И със сигурност един от най-скъпите. На 12 май 2015 г. престижната аукционна къща “Кристис” продава на търг в Ню Йорк “Алжирски жени”, картина, рисувана през 1955 г., за рекордните 179,4 милиона долара. Купувачът наддавал по телефона.

За жените на Пикасо са създадени филми, написани са книги, но като че ли сътвореното дотук е само откъснато късче от голямата тема. 

За него жените са музи, модели, обект на желанието му

За тях той е тиранин, егоист, любовник, диктатор, мъчител. И въпреки това никоя не си тръгва сама, а винаги когато се появи следващата. Случва се да се съберат и две. В крайна сметка обаче след Пикасо животът на повечето от жените му е съсипан.

“Всеки път когато сменяше жената си, той сменяше всичко: Отиваше в друга къща, сменяше приятелите, кучето и, разбира се, стила” - казва Дора Маар, една от музите му. Според нея от многото жени, които е имал Пабло, важните са били седем. Съдбата им е различна, две от тях свършват трагично.

Балерината Олга Хухлова е първата, за която се жени Пабло. Ражда им се син Паоло. Разделят се, но официален развод нямат до нейната смърт през 1955 г. 

Мари Терез е изместена точно от Дора Маар и се обесва 4 години след смъртта му.

Втората му официална съпруга е Жаклин Рок. Тя остава с него 20 години, до смъртта му. С неговия край обаче нейната депресия не свършва и тя по-късно изстрелва куршум в главата си.

На 8 април 1973 г. Пикасо кани приятелите си на вечеря: “Яжте и пийте за мое здраве - казва, - защото аз не мога”. Същата нощ почива от инфаркт на 91 години.

Веднъж напуснал Малага, Пикасо никога повече не се връща. Но не престава да обича своя роден град. Понякога го мъчи носталгия. Продължава да иска негови картини да има и там. 

На 9 декември 2008 г., точно 35 години след смъртта му, Пабло Пикасо неочаквано се появи в Малага, седнал на пейка срещу бащината си къща. Изваяните му от бронз ръце държат молив и бележник. 

Нашият гений се завърна у дома, радват се съгражданите му. Но не всички на този свят са толкова сантиментални. Пет години по-късно почитатели на бронзовия вариант на Пикасо се опитват да го откраднат. Макар и висока само 1,40 метра, обаче статуята се оказва достатъчно тежка, за да могат да я отнесат далеч. Това я спасява. И с нея и честта на Малага. 

Исак ГОЗЕС