Пожелаваме си успешна и безаварийна жътва, добри добиви и здраве на всички - тези думи на добра благословия прошепват старите, повтарят ги младите и тръгва жътвата! На 2 хиляди дка площ. 

- Пече се хлябът на нивата! - казва Денка Георгиева от село Исперихово, община Брацигово. До нея е кметът на селото Петър Георгиев, който е неин съпруг. 

Исперихово е на границата между Пазарджишко и Пловдивско и е с изключително плодородна земя

Затова тук всичко, каквото се насади, се ражда в изобилие, казва кметът. Денка е председател на читалището в Исперихово. Разказва как е започнала жътвата, за ритуала, който са подготвили местните жители. През последните няколко години млади ентусиазирани жени решават да възпроизведат стар обичай по започването на жътвата. Питали майки, баби да им разкажат какво е било по техните краища, когато са били малки.

Тъй като селото е събрало хора от различни краища на страната, тук няма специфична традиционна носия. Всеки си има такава, каквато се е носело в неговото родно село, в рода му, откъдето е коренът му и откъдето е дошъл тук. Но всички, млади и стари, са убедени, че трябва да съхранят традициите си, единни са в идеята да възпроизведат обичая за слагане начало на жътвената кампания. Водени от силното си желание, започват жътвата и тази година. Начело върви възрастна жена, след нея другите жени пеят жътварски песни и благославят комбайните. Това са нашите днешни традиции!

След възрастните в узрелите нивя навлизат млади жени и момичета със сърпове в ръка и захващат първите ръкойки пшеница. А след тях тръгват комбайните. Всичко е за богат берекет, с благословия за пълни складове с жито, за богата и сита цяла година. Тук са и новите служителки в читалището на селото, те са много амбициозни и работливи.

Подготвят всеки празник на селото, възстановяват обреди от стари традиции и обичаи, празнуват ги с цялото село. Като млади хора те внасят нови идеи, доразвиват старите народни обичаи. Сред първите са Гроздена Великова, Теодора Коцаранова, които заедно с пенсионерския клуб “Дълголетие” създават своя фолклорна група за народни песни. Като баби, те организират и децата си в детска фолклорна група, предават своите стари песни на дъщери и внучки и на всички останали деца, дошли през ваканцията да прекарат незабравими дни на село

Има приемственост в много посоки. 

Тази традиция показва отношението ни към земята, към труда на земеделските производители, за които няма делник и празник - казва Денка Георгиева. - Жътвата е завършек на дейността от есента до днес на всеки от нас и всеки ще пожъне това, което е посял, и толкова, колкото се е грижил.

Ние сме благодарни на земята, че и през тази изключително трудна година ще пожънем достатъчно количество зърно и ще имаме прекрасен хляб на трапезата. Пожелаваме успешна и безаварийна жътва, добри добиви и здраве на всички, които ще влязат в плодородните поля на нашия регион - казва Денка. - Затова днес започваме с откос от житото на ръка, след него тръгват да жънат комбайните. 

Радостното е, че тук има училище “Христо Ботев” с ученици до 7-и клас, има и голяма детска градина. В селото живеят постоянно много млади семейства, те се занимават със земеделие. Жителите са към 2200, но повечето са на сезонна работа в чужбина. През лятото си идват за почивка, после отново заминават. Но селото се разраства, в него се връщат за постоянно все повече хора, обработват земята, а пък тя им се отплаща богато

В землището на Исперихово се жънат около 2 хил. дка жито и ечемик. Житото се обработва от няколко земеделски производители с много добра, съвременна техника, има и добра складова база. Една част остава там, друга продават директно на пазара. 

- Хлябът е основна храна за българина. Подсигурен ли е хлябът, изхранването на държавата и на хората е осигурено - казва кметът Петър Георгиев. - През последните години се отглежда жито, слънчоглед, тук има най-много засадени ниви с праз лук, около 900 дка, и става най-добрият праз лук в цялата страна, обяснява кметът. - Това е чист земеделски район, има и едно стадо към 700 овце, сади се есенно зеле, имаме няколко овощни градини с ябълки и череши, лозя. Млади и стари обработват по няколко десетки дка земеделска земя, садят ягоди, картофи, всякакви други зеленчуци, пъпеши. Земята ни може да изхрани всеки, който се е погрижил да я обработва, да сади и после да събира - убеден е кметът Петър Георгиев.

Освен всичките си умения и качества Денка Георгиева има и заслуга към възстановяването на стара нашенска традиция. 

Тя приготвя най-добрите сладка по традиционни рецепти от плодовете, които е отгледала заедно със семейството си в своята градина. Възстанови и една друга стара традиция - приготвянето и консумирането на прекрасното бяло сладко, толкова популярно в миналото, че за него са се пели песни, някога дамите са се събирали на матинета и са се черпели с него.

Най-възрастните си спомнят как са загребвали лъжичка от заветното бяло сладко и се потапяло в чаша с вода. Ако е добро, то си остава на лъжицата, без да се разтваря. Има табиети и тънкости при направата му, знае си ги Денка. Нейна заслуга са и неповторимите домашни лютеници или разядки, но най-неустоими са сладката, сиропите, конфитюрите, петмезите и много други вкусотии. И всеки път вкусът е автентичен, връща те в детството с незабравимия мирис от бабината градина

Денка и Петър Георгиеви, и двамата на по 60 г.

Денка не спира да експериментира, да пробва нови рецепти, затова при нея има и традиционни, но и съвсем нови комбинации от вкусове на плодове, билки и подправки. При нея е цяло кулинарно съкровище - всичко е вкарано в буркана директно от природата, екологично чисто, без консерванти. 

Денка е приказлива и общителна жена. Машинен инженер по образование, днес тя е и общественик, и производител. Председател на читалище “Св. св. Кирил и Методий - 1929 г.” от 2008 г., тя участва и в певческата група “Детелина” и хор “Росна китка” за стари градски песни и за народно пеене, необработен фолклор.

Групите са от едни и същи възрастни жени, те са и основното ядро в пенсионерския клуб в селото. Организират различни празници и никой не минава без тяхното участие. Пътуват и в други населени места, участват в конкурси, фестивали, печелят награди, носят признания и грамоти, които подреждат в своето читалище. 

Денка е майка на две дъщери и баба на двама прекрасни внуци - Румен и Тодор, които много обичат лютениците и сладката на баба. Тя увлекателно ми разказва за семейството си, за събитията от културния живот на своето село. Всеки път оставам с усещането, че в Исперихово живеят и умеят да се веселят сърцати жени и мъже. Вече на пенсионна възраст, те са останали млади по душа, жизнени и амбицирани да съхранят паметта на миналото, както и да участват в настоящето на тяхното селище. 

Само да е живот и здраве! - допълва Денка.

Христо КИРИЛОВ