Вадят лудите от списъка след 5 г. послушание

&quot;Не искам да поставям срокове, но ще направя необходимото да стане факт&quot;, отвърна д-р Ненков. Той е получил писмо от експерти, които му предлагат добре да прецени кой да има достъп до регистъра и кои специалисти да имат право да записват опасните душевно болни.<br /> &quot;Има хора, които подскачат срещу &quot;маркиране&quot; на пациентите. Но аз също съм отбелязан в регистъра на българите с хипертония, тъй като имам високо артериално налягане. С тази разлика, че не представлявам обществена опасност освен ако не падна върху някой, след като получа инфаркт и го затисна&quot;, каза още министър Ненков.<br /> <br /> Той е категоричен, че листата не е дискриминационна, а изцяло в обществен интерес.<br /> <br /> &quot;У нас има 12 центъра по психично здраве (бившите психодиспансери), а във всеки един от тях има по около 12-15 пациенти, които представляват заплаха за себе си и околните. Т.е. около 1500-2000 българи би трябвало да влязат в регистъра, чието създаване е регламентирано със Закона за здравето още преди 5 години&quot;, коментира и проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия.<br /> Тя посочи, че работещите психиатри у нас са около 500 души и би следвало точно те да имат право да вписват пациенти в листата. Но много важно е тя да бъде обвързана с финансиране, т.е. да има средства за допълнителни медицински грижи за регистрираните пациенти.<br /> <br /> &quot;Ако опасно болен пациент изпадне в пристъп, в началото проследяването му трябва е по-често, а по късно да се разреди&quot;, каза още проф. Миланова. <br /> <br /> Дълго се обсъжда защо точно след 5 г. болният да може да се отпише от листата, ако през този период не се е влошавал. &quot;Не само защото по света и при много други заболявания се следи за 5-годишна преживяемост и успех на терапията, но и защото 5-годишната ремисия ще докаже, че съответният болен вече наистина не е опасен&quot;, обобщи проф. Миланова./БЛИЦ <br /> <br />