Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на Закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на трезора, каза проф. Валери Димитров в интервю за БНР.
Според него, в момента всички влогове, след като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. <br /> <br /> &bdquo;За съжаление обаче тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори &ndash; Фондът за гарантиране на влоговете, държавата и вложителите за негарантираните си размери. Прихващанията не трябва да бъдат признавани, те са недействителни&rdquo;, беше категоричен той.<br /> <br /> Бившият шеф на Сметната палата смята, че фондът е администратор на производството, но той представлява и публичния интерес, тъй като той освен, че трябва да възстанови голяма част от изплатеното, той действа и в интерес на негарантираните вложители и и държавата. <br /> <br /> &bdquo;Напълно легитимен е стремежът Фондът да поеме това производство колкото се може по-бързо. Има смисъл в това Фондът да поеме контрола върху банката, доколкото съдът се бави с решаването на проблема с отнемането на лиценза и всъщност производството по несъстоятелност не може да стартира и не може да бъде назначен синдик. Това е големият проблем&rdquo;, каза още Димитров.<br /> <br /> Според него, най-доброто нормативно решение би било фондът да бъде назначен за квестор на банката. &bdquo;Лицензът на КТБ е отнет и банката не може да бъде съживена. Въпросът е сега, след като фондът е платил на вложителите с гарантирани размери, той има интерес да поеме колкото се може по-бързо контрола върху банката&rdquo;, коментира проф. Димитров. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br />