По природа Шепитко е изключително красива жена, но с всяка изминала година тази нейна красота става все по-ярка. Хората, с които работи, я наричат “Железния вятър” заради изразените остри черти на лицето й, студената й красота. Една година преди трагичната й смърт лицето й буквално се променя - като че ли става по-миловидно и по-женствено. Всички около нея забелязват промяната, но не знаят на какво се дължи. Преди да посвети живота си на режисурата, Лариса прави няколко неуспешни опита да се снима в киното. Но сама разбира, че няма необходимите качества, че става въпрос за робски труд на снимачната площадка, а и тя е свикнала да е лидер във всичко. Затова завършва режисьорския факултет и още в първата година от следването си доказва, че има силен, мъжки характер. Започва да снима първите си филми, които днес познават само истинските ценители на киното. Лариса Шепитко е режисьор на няколко остросюжетни авторски филма, но става известна почти в целия свят с авторския си филм “Возхождение”, който веднага е закупен от 40 държави. В това число и от България, а в София за първата му прожекция пристига и самата Шепитко. На един от кинофестивалите в Берлин тя получава голямата награда “Златната мечка”, а самият Франсис Копола се съветва с нея как точно да завърши картината на поредния си филм. 


Лариса Шепитко със съпруга си

Срещата с пророчицата предрешава съдбата й

Лариса постепенно започва да се увлича от мистика, също както и много от нейните колеги, които е прието да се числят към т.нар. творческа интелигенция. Тя иска да знае бъдещето си и това й любопитство я води в дома на пророчицата от Петрич. Режисьорката не е очарована от срещата си с Ванга, защото прорицателката й предсказва директно ранната смърт. И дори по какъв начин това ще се случи. Лариса дори и за миг не се усъмнява в предсказанието и веднага води в близката църква в Петрич приятелката си, като я кара да даде клетва пред Бога, че ще се погрижи за малкия й син, когато нея няма да я има. Приятелката й, разбира се, гледа с насмешка на цялата тази история, но Ванга се оказва абсолютно права. Връщайки се от Петрич в Москва, Лариса живее като смъртно болен човек, на когото остават броени дни живот. Когато снима филма “Прощание с Матерой”, Шепитко, заради един красив кадър, запалва огромно вековно дърво, без дори да си спомни пророческите думи на Ванга за изгорялото дърво и нейната смърт. Според преданията това се смята за ужасен грях, носещ голяма беда. Въпреки че Шепитко вярва безрезервно на Ванга и в мистиката, запалва дървото заради филма, който снима.

Няколко месеца по-късно съпругът на режисьорката, Елем Климов, нощува сам в дома си, защото Шепитко е на снимки край езерото Селигер. Малко след полунощ Климов сънува страшен сън и ужасът, който преживява, буквално го изхвърля от леглото. Така и не заспива до сутринта. Както по-късно разказва неговият брат Герман, Климов е видял истинския образ на самата смърт. А в ранната утрин няколко от членовете на снимачния екип на филма “Прощание” тръгват да търсят подходящо място за снимките в натура. Лариса няма да пътува с тях и излиза само да изпрати колегите си. Но в последния миг се качва в микробуса и казва, че иска да види снимките сама. Излизайки от селския път на трасето, микробусът се врязва челно в огромен камион. Никой от екипа не остава жив. По-късно Елем Климов споделя с брат си, че Ванга точно така е описала смъртта на Лариса и тя е знаела, че качвайки се в този микробус, няма да се върне в дома си.

Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55"/