На осми ноември 1968 г. разхождащите се около обяд из тогавашния “Парк на свободата” стават свидетели на природно чудо. От небето се сипят листа, но не есенни, а книжни. Бълва ги коминът на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”. По-любопитните могат да прочетат по някои от тях “Люти чушки”. Тук-там огънят е пощадил и имената на авторите: Радой Ралин и художникът Борис Димовски.
Днес част от тези тъжни остатъци от една забранена и унищожена книга, редом с пишещата машина на поета, могат да се видят в изложбената зала на ДА “Архиви” в експозицията “Радой Ралин в огледалото на времето”.

Повече от сто негови портрети, шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари “Слънце” говорят, че известният сатирик е бил любим обект за всякакви звани и незвани рисувачи: от Борис Димовски до Дончо Цончев.

Експонатите от изложбата са само малка част от архива на Ралин, подарен от синовете му през 2014 г. за ползване от бъдещите изследователи. Там може да се прочетат такива неостаряващи епиграми, за които е трудно дори да се помисли, че са писани преди 70 години, като: 

“Свободата 
блян недостижим
на втори ден 
се превръща в режим” 

или 

“Който постъпва 
честно не живеел лесно”, 
или 
“Колко кратък 
промеждутък си, 
свободице обожавана
появиш ли се, 
и тутакси биваш 
унищожавана”. 

За такова творчество, разбира се, се плаща. Скъпо. Няма как, след като си написал: 

“Качете се на 
тротоарите,
за да не ви сгазят 
колите на другарите”, 

да очакваш другарите да ти ръкопляскат.

Ваня Гизенко е експертът, прочел два пъти архива на Радой Ралин. Твърди, че подредени един върху друг, листата му се превръщат в колона, висока дванадесет линейни метра, или колкото четириетажна сграда.

Ваня Гизенко (на преден план) при откриването на експозицията.

- Госпожо Гизенко, какво разбрахте за Радой Ралин, след като сте прочели всичко от него и за него?

- В първия момент си казах: Боже мой, какъв суетен човек, събирал е всичко, свързано с него. След това си дадох сметка, че това не е суета, а изясняване фактологията на собствения му живот. Той просто е имал изострено чувство за историчност.

В това се убедих, след като намерих молбата му до покойния професор Дойно Дойнов, в която моли да работи с архивите по написването на сценария на “Аз съм Левски”, който става кинороман, но никога филм. Има и много произведения, които други хора са му изпращали за мнение и консултации. Той е работил над тях, редактирал ги е и давал оценки.

Имал е отношение към младите творци. Малко се знае, че освен добър поет Ралин е бил и художник. Още юноша той прави шарж на Ст. Л. Костов, който е публикуван във вестник “Бургаски фар”. В някои от писмата много хора след изгарянето на “Люти чушки” изразяват морална подкрепа към автора. 

​​​​​​​
Пишещата машина на твореца​​​​​​​

- Нека още веднъж изясним какво се е случило с въпросните “чушки”?

- Книжката, в чиято основа са народни поговорки, излиза в първите дни на ноември 1968 г. Клеймото е на “Профиздат”, чийто директор е бил приятел на Ралин. Тиражът е 30 000.

Тя тръгва по книжарниците, но на третия-четвъртия ден някой светва Живков, че опашката на едно изрисувано прасе е неговият подпис. Това не е вярно. И Димовски, и Ралин до последно са отричали това да е истина, но 10 000 бройки са иззети и изгорени. 

​​​​​​​- Какви са последствията за Ралин?

- Той е уволнен и година е без работа. В декемврийския брой на списание “Български журналист” излиза остро критична статия за книгата му.

Точно там Ралин е поставил и съхранил изгорени фрагменти от нея. Академик Тодор Павлов, на когото е посветена епиграмата “Син търбух - за наука глух”, в друга статия довършва поета. Оттам нататък като лавина следват критични писания.

Но наред с това има и други гласове. Авторът получава много писма, в които го подкрепят. В едно от тях, написано с изкривен, малко неграмотен почерк, но много топло и сърдечно, са закопчани с карфица и пет лева. Те така са си и останали. Като горд човек с достойнство Ралин никога не би пипнал чужди пари.
​​​​​​​
Исак ГОЗЕС