ВАС: Заседанията на ВСС се свикват само от министъра на правосъдието

С окончателно решение ВАС отмени текст от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, с който, в противоречие със Закона за съдебната власт, се допуска възможност заседанията на съвета да се свикват (освен от председателстващия) и от най-малко от 1/5 от членовете на ВСС.

Съдът е категоричен, че с оспорените разпоредби, с които се създава правомощие на част от членовете на ВСС да свикват заседание, наред с предоставеното за това право на министъра на правосъдието, по същество се урежда първична материя, предмет на законова регламентация. С чл. 29, ал. 3 „или най-малко от 1/5 от членовете на ВСС се допълва Законът за съдебната власт (ЗСВ), в нарушение на чл. 3, чл. 7, ал. 1 и чл. 12 от Закона за нормативните актове, съгласно който е недопустимо подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на закон, да урежда или допълва обществени отношения, които са предмет на трайна уредба от закон.
Съгласно чл. 130, ал. 5 от Конституцията, заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването. Това правомощие на министъра е израз на принципа за разделение и взаимно контролиране между трите власти. В продължение на посочената уредба, на министъра на правосъдието с чл. 32, ал. 1 от ЗСВ са предоставени функции да организира и ръководи провеждането на заседанията на ВСС. „Съществената разлика между постоянно действащия ВСС при настоящата законова уредба и работещия на периодични заседания ВСС по отменения ЗСВ обосновава и различния режим на свикване на заседанията на съвета” - пише в мотивите на съдебното решение. С новия Закон за съдебната власт, ВСС е конституиран като постоянно действащ орган, тоест налице е съществена промяна в неговия устройствен статут, поради което на правомощието за свикването му законодателят е придал единствено организационно значение. Съдиите приемат, че дори законодателната промяна да не е обусловена от изложените по-горе съображения, тя е израз на политическата воля на мнозинството в Народното събрание и е въпрос на действаща законодателна уредба, която не може да се допълва с подзаконов акт.
В съдебното решение е записано още, че нормите на чл. 8, ал. 2, т. 10, чл. 39, ал. 3, изр. второ в частта „краткият протокол се подписва от представляващия ВСС и главния секретар” и чл. 39, ал. 4 в частта „и представляващия” от правилника също противоречат на закона. Функцията по удостоверяване съдържанието на протокола е част от функциите за организация и ръководене на заседанието и няма общо с правомощието за представителство на ВСС, което по силата на чл. 16, ал. 2 от ЗСВ е предоставено на един от изборните членове. Удостоверяването на протокола от заседанието е правомощие на председателстващия на ВСС, чиято фигура е създадена именно с оглед организацията, провеждането и приключването на заседанията в съответствие с предоставената компетентност на съвета. /БЛИЦ