Васил Христов е български журналист с 25-годишен опит в медиите. Преминал е през всички стъпала на развитие - репортер, редактор, водещ и продуцент в национални медии.
Като експерт по публичен имидж и комуникация е работил по различни обществени и корпоративни проекти, включително и като директор комуникации на Нов български университет. Сценарист е на документални филми. През 2020 г. се установява в Лондон, където работи като кореспондент на bTV, а по-късно и на БНТ.
През януари 2025 г. Васил Христов беше избран за президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти (Foreign Press Association) в Лондон, което го прави първият българин, заел този пост.
Асоциацията е най-старата съсловна журналистическа организация в света, създадена преди 137 години. Преди това той е секретар и член на Борда на Foreign Press Association. Член е и на Chartered Institute of Public Relations, United Kingdom.
- Г-н Христов, как ще коментирате oтношението на Тръмп към медиите, знаковите радиостанции Свободна Европа и Гласът на Америка са на път да бъдат ликвидирани? Какво предстои, как ще се отразят тези промени на свободната журналистика?
- Като журналист, виждам сериозни предизвикателства в отношенията между властта и независимите медии в контекста на президентството на Тръмп.
Всеки опит за ограничаване или ликвидиране на знакови медийни институции като Свободна Европа и Гласът на Америка представлява сериозна заплаха за медийния плурализъм. Тези институции десетилетия наред са символи на независимата журналистика и често са единствените източници на алтернативна информация в много региони по света.
Наблюдавам с тревога как традиционната журналистика губи позиции за сметка на инфлуенсърството. Докато моите колеги и аз се стремим към проверка на фактите, балансирано отразяване и спазване на етични стандарти, инфлуенсърите често предлагат непроверено съдържание, смесвайки лично мнение с информация, без да носят отговорност за точността.
Вярвам, че живеем във време, когато качествената журналистика е по-необходима от всякога. Когато политическата власт навсякъде, включително и в България се опитва да контролира информационния поток, ние като общество губим механизмите за отчетност и контрол, които са в основата на демократичното управление.
Ако тази тенденция продължи, ще навлезем в ера на дълбока информационна поляризация, където хората ще имат все по-малък достъп до обективна и проверена информация. Това неизбежно ще повлияе на качеството на обществения дебат и на способността ни да вземаме информирани решения като общество.
- Kакво се случва с журналистиката на Балканите, като че ли дебат какво е добра журналистика е необходим не само у нас? Ставаме свидетели на дезинформация в медиите в Северна Македония около трагедията в Кочани, в Белград президентът употреби пострадалите за ПР кампанията си, като позволи над 20 фоторепортери и оператори да влязат в реанимация?
- Дезинформацията около трагедията в Кочани и нахлуването на медии в реанимация в Белград са не просто инциденти, а симптоми на по-дълбок проблем. Свидетели сме как професионалната етика отстъпва пред политически интереси и жаждата за сензация.
Виждаме как се нарушават основни принципи, които някога смятахме за неприкосновени. Вярвам, че истинската журналистика означава да защитаваш истината и да уважаваш човешкото достойнство.
Всеки път, когато влизаме в пространството на пострадали хора без тяхното съгласие или разпространяваме непроверена информация, ние предаваме същността на нашата професия.
Крайно време е ние, журналистите, да погледнем критично към себе си и да възстановим професионалните стандарти. Нуждаем се от колективен ангажимент към истинската журналистика – такава, която служи на обществото, а не на политическите или икономическите интереси. Без този дебат и промяна, ще продължим да губим доверието на хората, а с това и правото да се наричаме четвърта власт.
- През май ще бъдат произнесени присъдите на всички българи, признати за виновни за шпионаж в полза на Русия от лондонския съд. Какви присъди се очакват? Говори се за 30 г. затвор, и какво следва за нашите сънародници?
- Британската съдебна система е известна със своята независимост и строгост, особено когато става въпрос за престъпления, свързани с националната сигурност. Шпионажът попада именно в тази категория и традиционно се третира изключително сериозно. В британското право максималните наказания за шпионаж наистина могат да достигнат до доживотен затвор, като често се произнасят дълги ефективни присъди. Срокове от 20-30 години не са необичайни за случаи, определени като тежки.
Това, което се коментира в случая с нашите сънародници е, че може да се очакват присъди до 14 години затвор, но остава неяснота около това, че трима от обвинените направиха самопризнания и това може да е плод на съдебна сделка.
След произнасянето на присъдите, осъдените чужди граждани обикновено изтърпяват наказанието си в британски затвори. Съществува възможност за по-късно договаряне на трансфер към затвори в родината им.
Британската система предвижда и възможности за условно предсрочно освобождаване след изтърпяване на определена част от присъдата, но за престъпления, свързани с националната сигурност, критериите обикновено са по-строги.
- Основни мишени на тази шпионска групировка са разследващи журналисти, какви са реалните рискове за журналистите на международната сцена?
- Като президент на Foreign Press Association, виждам няколко критични риска за разследващите журналисти на международната сцена, но и не само. Повечето от тези проблеми са очевидни и в България. Физически заплахи и насилие стават все по-чести, особено за журналисти, разследващи корупция или организирана престъпност. За съжаление, броят на убитите журналисти продължава да нараства.
SLAPP делата (Strategic Lawsuit Against Public Participation) представляват особено коварна заплаха. Тези дела не целят да спечелят в съда, а да изтощят журналистите финансово и емоционално чрез продължителни съдебни процедури.
Те са инструмент за заглушаване на критични гласове и често принуждават медиите да се оттеглят от важни разследвания поради непосилните правни разходи. Правните рискове също нарастват - много държави приемат закони, които криминализират разследващата журналистика под претекст за национална сигурност.
Всички тези заплахи не само застрашават отделни журналисти, но и подкопават основната роля на свободната преса в демократичните общества. Защитата на разследващите журналисти трябва да бъде глобален приоритет.
- Българската общност в Лондон вече има църква в сърцето на Лондон, 4 млн са събраните средства от дарители и 3 милиона от държавата. Прави впечатление, че дарителите дават повече от държавата, Вашият коментар?
- Българската църква в сърцето на Лондон е много повече от религиозна институция. Тя представлява духовен дом, пресечна точка на идентичност и принадлежност за хиляди българи, живеещи далеч от родината. В чужбина подобни институции играят ролята на културни центрове, места за съхраняване на традиции, език и вяра.
Отец Добромир, създава една изключителна общност около себе си. Впечатляващият размер на даренията показва, че общността осъзнава стойността на такива пространства.
И благородната инициатива на негово високопреосвещенство митрополит Антоний, получила подкрепата в лицето на тогавашния посланик Марин Райков беше началото, инвестицията на самите българи демонстрира тяхната ангажираност и желание да създадат нещо трайно, което ще служи не само на сегашното, но и на бъдещите поколения.
- Обединяването на журналисти от различни култури и страни в една организация като Foreign Press Association допринася ли за по-добра обективност?
- Когато журналисти с различен културен, политически и социален опит работят заедно, те естествено внасят разнообразие от гледни точки към една и съща история. Това помага да се преодолеят индивидуалните предубеждения и културни слепи петна, които всеки от нас носи.
Проблемите, които изглеждат стандартни за журналист от една страна, могат да бъдат забелязани и анализирани по съвсем различен начин от колега с друг опит и перспектива. Това взаимно обогатяване води до по-задълбочено и многопластово отразяване на новините.
В нашата асоциация редовно наблюдавам как съвместната работа на журналисти от Източна Европа, Западна Европа, Азия и Америка създава по-балансирано и нюансирано покритие на международни събития. Различните подходи към журналистиката се допълват взаимно и по този начин се доближаваме повече до истината, която е многоизмерна.
- Разкажете повече за асоциацията - колко често се събирате, каква е глобалната роля на тази организация?
- Събираме се почти ежедневно за официални срещи, неформални дискусии или брифинги. Глобалната ни роля включва застъпничество за свободата на медиите и насърчаване на етична журналистика.
Предоставяме акредитации, достъп до източници на информация във Великобритания и организираме ексклузивни пресконференции. Нашата мрежа свързва над 500 международни журналисти от над 90 държави, което ни позволява да координираме бързи реакции при кризи и да споделяме жизненоважна информация през граници и култури.
- А Вашата роля каква е като президент?
Като президент на Foreign Press Association представлявам организацията пред правителства, международни институции и медийни организации. Председателствам нашите срещи, конференции и официални събития, осигурявайки платформа за диалог между международните журналисти. Действам като говорител на организацията по ключови проблеми, засягащи международната журналистика и свободата на информацията.
- Какво според Вас е значението, но и ролята на това да бъдеш български журналист на международна сцена?
- От една страна, служа като мост между България и глобалната аудитория, представяйки перспективите на моята страна по важни въпроси. В многобройните срещи като журналист, но и като президент на най-старата журналистическа организация в света, ммам уникалната възможност да обясня нюансите на региона ни, които често остават неразбрани в големите световни медии.
От друга страна, нося международни стандарти и практики обратно към българската медийна среда. Това включва не само професионални техники, но и етични принципи и иновативни подходи.
- Доколко Вие като журналист можете да бъдете и дипломат, като тук имам предвид посланик на страната ни в чужбина?
- Всеки българин в чужбина е посланик на България според професията си и средата, в която се движи. Аз лично гледам на това изключително отговорно – било то по време на срещите ми с кралица Камила на наградите на асоциацията или при разговорите ми с акредитирани посланици в Лондон или с колегите ми журналисти от цял свят.
Имам привилегията да общувам с влиятелни политици, творци и общественици, и във всеки такъв разговор съзнавам, че представлявам не само себе си, но и страната си. Работата ми отваря врати, през които мога да пренеса гласа на България на международната сцена.
