“Орта будала съм, жив и див! Радвам се на семеен уют, внуци и правнучка. Щастлив съм, че не виждам добре и вече не чета жълта преса, споделя в ефира на БТВ. - Нямам какво да кажа, в 360 роли съм казал всичко. Някога се опитах и в Народното събрание да кажа мнението си, но бързо разбрах, че не съм за там и избягах, даже не си взех заплатата. Правил съм различни избори в живота си и за повечето съжалявам”...

Днес за хората като мен е проблем ограничението на публиката в театъра. Там актьори и публика дишат заедно, а сега това прилича на онанизъм. Напоследък съм станал твърде емоционален, споделя чувствата си големият Васил Михайлов.

Все пак той не може без сцената и продължава да играе. Неговите почитатели могат да го видят в три представления в Театъра на армията - “Завещанието на целомъдрения женкар”, “Железният светилник” и “Енигматични вариации”.
На сцената и екрана Васил Михайлов е бил в ролята на ханове, царе, крале, полковник, генерал, държавник, политик, кмет, старшина, френски революционер, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург.

“Играх много, защото все моята боя я няма. Кой да играе директор, полковник или генерал? Все аз!”, не скромничи любимият актьор Васил Михайлов. Ролята на Капитан Петко войвода остана като емблема в неговия творчески път. Отделен живот живее песента “Петко льо, капитанине”.

Аз обичам да си пея, дядо ми Никола е бил псалт в Одрин в българска църква, баща ми е пял 

Въпреки че са минали над 40 г. от излизането й, емблематичната роля на Капитан Петко продължава да му носи радост. Творческата му равносметка включва над 100 участия в киното, 80 в телевизионния театър, а театралните роли след стоте спрял да ги брои. В армейския театър, където продължава да работи и до днес, бил волнонаемен, после военен служител. 

Директният му маниер на общуване внушавал респект и не подлежал на опониране, затова колегите му от театъра често го молели да стане техен говорител пред шефовете, когато недоволствали от нещо, но не дръзвали да си го кажат. 

Вместо да се пенсионира като генерал-майор на 40 години, той излезе в пенсия като цивилен служител

“Някои броят колко пари съм изкарал от тези роли, но аз не знам. Ако ги е преброил някой, да ми каже”, казва легендата за слуховете, че с хонорарите, които е получил за “Капитан Петко войвода”, можел да си купи апартамент при соца. 

Първите актьорски превъплъщения на Васил Михайлов започват още в ученическите му години. В одеждите на Дядо Мраз и с характерния си тембър питал децата дали са били добри през годината. На 18 г. започнал да продава билети за представленията на Старозагорския театър в близките населени места край родния му град. 

Въпреки буржоазния си произход култовият актьор става член на БКП още на 19-годишна възраст 

След 10 ноември не изневери на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и бе избран за народен представител във Великото народно събрание. Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи в професионалната си сфера.

Роденият в Стара Загора актьор произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Малцина знаят, че преди да започне своя път в актьорското призвание, Васил Михайлов е бил шлосер матричар в завод “Светлина” - Ст. Загора. “За 1 - 2 години стигнах последния разряд, петия. Имаше още 3 отгоре. 

Заплатата ми беше към 700 - 800 лв. Когато завърших актьор, взимах чисти 67 - 80 лв. 

Не стигаха за нищо, най-много книги си купувахме тогава. Но беше славно, така е - младите хора трябва да бъдат по-гладни, за да бъдат амбициозни и да не напълняват”, споделя Васил. 

Започва работа през 1968 г. като Боян в “Боян магесникът” на Кирил Христов, под режисурата на Анастас Михайлов. Получава първата си роля в киното още на 24 години в “Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев. 

На 26 г. става най-младият директор на театър, като оглавява трупата в Хасково

“Имах осем актриси в театъра - все млади. На втория ден, като обявих конфиденциален разговор с всеки поотделно, за да им кажа какво ще правим следващата година, почнаха да идват актрисите, облечени като за бал. Още тогава си казах: “Не, докато си мъж, няма да ставаш началник, защото ето какво става. А то не е сладко така”, споделя актьорът.

Васо, както мнозина в гилдията го наричат, е държал много красиви дами в обятията си на сцената и на екрана

В живота - само той си знае. Но всичко му е отдавна простено. Със съпругата му Гергана са заедно над половин век. На няколко пъти войводата изживявал бурни любовни драми, от които излизал изтерзан и емоционално опустошен. 

“Казал съм го и пак ще го кажа - в живота мъжът има две жени - съпругата и - всички останали!”

“Ние Овните сме горди натури, не сме склонни да тичаме след никоя жена, даже да е най-интересната. Дори не обичаме да ни свалят, да ни сравняват с друг. Ако ни обърнат гръб, обръщаме се и ние и си казваме - тя не ме заслужава! А каква точно жена бих предпочел? Отговорът е категоричен - възрожденката. Хем патриархална, хем облечена а ла франга, но и привлекателно стеснителна. Възрожденка, дето “хем е свенлива, а такъв огън гори в очите и толкова съблазни крие!”. 

А Васил Михайлов е направил своя избор.

И така става ясно, че жената на неговия живот е Гергана, с която споделя целия си живот

Двамата били студенти, запознали се на подуенската гара, младежи задявали Гергана, а Васо, който стоял на края на перона с преметнат през рамо магнетофон “Смарагд”, разгонил нахалниците и заградил младата девойка. Двамата създават семейство и имат двама сина. За съжаление, по-големият им син - журналистът Александър Михайлов, почина през 2019 г. след дълго боледуване.

“В брака ни сме минали през много катаклизми, през много, споделя брачната му половинка Гергана. - Особено като стана известен. Особено по времето на “Капитан Петко войвода”. Обаждаха ми се от седем до седемдесет и седем годишни момичета, жени и баби. Всяка минута звънеше телефонът..., спомня си г-жа Михайлова за БЛИЦ. - Не, никак не ми е било лесно.

Той беше от най-употребяваните актьори. Играл е и Стамболов, и Стамболийски, да не изброявам. Когато най ми е трябвал, все го е нямало вкъщи. Но така е в живота, трябва да има компромиси, да отстъпиш, да разбереш, да бъдеш добър. И най-вече мъдър. Във Васил има голямо чувство за вярност, за благодарност”, категорична е жената на живота му.