Неотдавна прочутият блусар Васко Кръпката сподели как живее сега и какво осмисля живота.

- Г-н Георгиев, защо се преместихте да живеете от култовия квартал на София Подуене в Драгалевци?

- Защото искам да живея в къща; да живеем със семейството ми по-нашироко и близо до планината; децата ми да дишат по-чист въздух; да имам спокойствие; да съм далече от шума на мегаполиса София; да имам гараж за седемте мотора, двата буса и няколкото велосипеда; да имам трева; да имам място за голямата ми колекция от дискове, за четирите ми комплекта барабани, за шестте ми лампови апаратури; да имам мазе за буркани и ракия; да имам склад за косачка и други джунджурии; да имам работилница; да имам куче, котка...

- Това са много основателни причини. А имате ли зеленчукова градина в Драгалевци?

- Нямам градинка. Но има магазин наблизо, в който продават хубави домати и всичко, което ми е необходимо.

- През годините не виждам да сте напълнял.

- Напротив. Качих поне 20 килограма. 

- Борите ли се с тях?

- Абсолютно не. Нося си ги с кеф. Разбира се, близостта на Витоша ме мами и се разхождам в планината. Движа се, но от това не свалям килограми.

- Музиката действа ли ви оздравително?

- Абсолютно. Музиката ми дава сили да живея и да се боря. 

- С какво ще ни изненадате в музикално отношение?

- С 12 нови пандемични парчета - написах ги по време на пандемията, когато спряха концертната дейност. 

Свърших много повече работа, отколкото ако нямаше пандемия

Направих и пристройка на къщата, и ремонти. А един концертен албум, който беше записан и се казва “30 години на пътя”, издадох в троен диск - на две CD-та и едно DVD. Издадох и чисто нов албум с дванадесетте песни, които написах в пандемията. За последните две години свърших повече работа, отколкото бих успял за десет години. 

- “Възпяхте” ли коронавируса по някакъв начин?

- Не, но имам песен, която започва така: 

“Когато някой ден изляза от затвора, ще прегърна свободата и няма да я дам!”

Това е индиректно послание да си пазим свободата и здравето, да не ги даваме.

- Приехте ли локдауна в пандемията като ограничаване на личната свобода?

- А, не. Вярвам на Световната здравна организация, вярвам на докторите. Не смятам локдауна в пандемията за несправедлив затвор, а за справедлив. Нашето престъпление е, че не си пазим здравето; както и природата, душата, сърцето; поддаваме се на нерви, на скандали. Ние, българите, сме много разделени, караме се, мразим се. Тази омраза и негативно отношение едни към други са изключително вредни за нашето здраве. За това иде реч в моите песни. 

Ако си пазим добрината, човещината, ще бъдем по-здрави и верни на себе си

Нашият живот и животът на децата ни ще е по-добър.

- Едно проучване показа наскоро, че половин България е на психоактивни вещества. Какво е вашето отношение към наркотиците, при положение че те присъстват в културата на рокендрола?

- Слава Богу, ние сме далече от световноизвестните рокаджии, които през 60-те и 70-те години бяха свързани с дрогата. Една част от тях не успяха да доживеят повече от 27 години. Доста талантливи личности на рокендрола останаха завинаги на 27, даже се наричат “Клуб 27”. Такива са Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, дори първият блусар Робърт Джонсън... Но ние в България сме далече от този шоубизнес, от това напрежение, от дългите турнета, от това колко модерно е било през 60-те да пушиш марихуана, да се друсаш с най-различни наркотици. 

В България напоследък се виждат доста случаи на употребяващи наркотици, но те са при чалгата, при съвременната агресивна електронна музика. А при нас, рокаджиите, няма такова нещо. Останахме чисти. Единствената ни дрога е музиката. Не отказвам, но с мярка, алкохол - по едно-две питиета. Моят наркотик са музиката, любовта, пътешествията. Имам прекрасна съпруга, деца. Все още нямам внуци, а ми се иска вече да ми викат “дядо Кръпка”. 

- Къде пътешествате?

- Тъкмо се върнах от едно морско турне. Бяхме в град Бяла (Русенско), имахме участия във фестивали като прекрасния “Миндя Рок Фест”, който се провежда за 14-и път във великотърновското село Миндя. Предстои фестивалът “Цвете за Гошо” в София в памет на Георги Минчев. Животът ми минава сред хубави, усмихнати, весели хора. Имаме си музикален клуб в София - Блус барът на Кръпките, където свирим и идват постоянно хора с отношение към музиката. Така че нашата музика е нашият наркотик, лекарство и болница. Който е болен, да дойде при нас Доктор Блус да го излекува.

Щрихи към биографията

Фронтменът на “Подуене блус бенд” Васил Свиленов Георгиев, известен като Васко Кръпката, е роден на 6 юни 1959 г. в София. Започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век като барабанист в група “Паралел 42” (1984-1986) и “Старт” на Мими Иванова и Развигор Попов (1986-1989). Свири на барабани, хармоника и китара, пее и композира. В края на комунистическия режим създава своята група “Подуене блус бенд”. 

Негови са култови песни като “Кучето от крайния квартал”, “Комунизмът си отива”, “Нека бъде светлина”, “Има бира” и др. Записал е 22 албума. Васко Кръпката и “Подуене блус бенд” са свирили навсякъде - от затвора в Бухово до Зала 1 на НДК, от акустични концерти за болни деца и домове за сираци до шумни рокерски събори.

Мара КАЛЧЕВА